Решение № 414 от 18.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1437/2014 г.

Решение № 414 от 18.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1437/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура с искане за отмяна на присъда № 78 от 24.03.2014 г. по в. н. о. х. д. № 232/2014 г. на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане. Прокуратурата твърди, че въззивната инстанция не е извършила обективен и всестранен доказателствен анализ, поради което правните изводи за неучастие на подсъдимия Л. В. П. в инкриминираното му престъпление са незаконосъобразни и оправдавайки подсъдимия е нарушила материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че направените изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства, обясненията на подсъдимия представлявали защитна позиция по повдигнатото му обвинение, а оценката на доказателствата била извършена в нарушение на чл. 14 от НПК. Настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Л. В. П. и неговият защитник адвокат С. З. настояват за потвърждаване на протестирания съдебен акт, тъй като от събраните по делото доказателства не се разкривало участието на подсъдимия в престъплението. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на протеста, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 78 от 24.03.2014 г. по в. н. о. х. д. № 232/2014 г. Софийският градски съд отменил изцяло осъдителна присъда от 27.12.2013 г. по н. о. х. д. № 15611/2011 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 11 състав и признал подсъдимия Л. В. П. за невинен в това на 15.04.2011 г., в Отоплителна централа "З.", [населено място], [улица], в съучастие като извършител със синовете си Д. Л. П. и Т. Л. В., чрез използване на МПС (л. а. "Ф. Г.") и техническо средство (кислороден резак, газова бутилка, кислородна бутилка и горелка), да е направил опит да отнеме чужди движими вещи (4 бр. метални П-образни профили) на обща стойност 144 лева, от владението на Р. С. З., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НК оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 194, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Съдът отменил и приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК за отнемане на автомобила на подсъдимия като средство за извършване на престъплението. Касационният протестът е неоснователен. Подсъдимият Л. В. П. правилно е оправдан от въззивната инстанция. Изводът за неучастие в престъплението е изведен след подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Според приетите от съдилищата факти подсъд. П. не е бил заварен на местопрестъплението, а само неговите двама сина (наказателното производство за тях е приключило със споразумение). Подсъдимият дошъл по-късно, защото изрично бил повикан по мобилен телефон от полицейските органи. Отдалечаването на неговия автомобил от отоплителната централа било възприето от свид. К. по-рано, но по делото е представена убедителна и непротиворечива теза за действията на подсъдимия, приета с доверие от въззивния съд. С особено внимание съдът е обсъдил показанията на свид. Н. К., който единствен е уличил подсъдимия в деянието. Показанията на свидетеля от досъдебното производство (л. 27 от д. п.) са били приобщени от районният съд по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Възпроизведеното от свидетеля било обсъдено с показанията на останалите присъствали свидетели: З., М. и С., но останало изолирано от тях и без подкрепа. След като съпоставил всички разкрити по делото доказателства и съвкупно обсъдил гласните изложения, въззивният съд не намерил за доказано повдигнатото срещу подсъд. Л. П. обвинение. Заради забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК показанията на свид. К. не са в състояние да обосноват обвинителната теза и въззивният съд основателно отменил осъдителната присъда на първоинстанционния съд. Посоченото в касационния протест основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е проявено по делото. Искането за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане следва да бъде отхвърлено като неоснователно, а въззивният съдебен акт - потвърден като правилен и законосъобразен. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК