Решение № 5643 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 721/2016 г.

Решение № 5643 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 721/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) против решение № 7091/18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 7145/2015 г. по описа на Административен съд - С. -град (АССГ). В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност и постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което жалбата срещу заповедта на изпълнителния директор на ИААА да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - К. Г. Д., чрез пълномощника си по делото адв. Е. В., оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на задълженията си по чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение е отменена заповед № ДН-00-8/15.06.2015 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на държавния служител К. Г. Д., заемащ длъжността началник на областен отдел "Автомобилна администрация" - С., при главна дирекция "Автомобилна инспекция" в ИААА към момента на издаване на заповедта. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, извършени от служителя в качеството му на директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД АА) - С. към ИААА. Изводът на административния съд за незаконосъобразност на заповедта е аргументиран единствено със съображения за недоказана вина на държавния служител К. Д. спрямо визираните нарушения на служебните му задължения. Първоинстанционният съд е приел, че в случая събраните по делото доказателства не удостоверяват, държавният служител да е бил запознат с конкретните служебни задължения, попадащи в кръга от правомощия, вменени на длъжността директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - С., заемана от него в периода от 19.05.2014 г. до 14.05.2015 г. вкл., през който период са извършени дисциплинарните нарушения. Според първоинстанционния съд, релевантен факт за установяване запознаването на служителя със служебните му задължения е единствено изготвянето, утвърждаването и връчването на длъжностна характеристика, въпреки наличието на влезли в сила и действащи нормативни и вътрешноведомствени актове, съдържащи конкретни правила за поведение. Следователно, неизготвянето и невръчването на служителя К. Д. на длъжностна характеристика за длъжността директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - С. мотивирали извода, че на същия не може да бъде вменено във вина нарушаването на разпоредбите на съответните актове, поради което не е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Други съображения първоинстанционният съд не е изложил. Не са обсъдени останалите доводи на жалбоподателя, нито направените от ответната страна в първоинстанционното производство възражения. Не са обсъдени и събраните по делото доказателства. Крайният извод на съда е формиран на база дадената от него правна оценка на липсата на изготвена и връчена длъжностна характеристика за длъжността директор на РД АА - С. към ИААА, заемана от служителя Димитров в периода, пред който са извършени установените дисциплинарни нарушения. На тази основа, съдът е мотивирал заключение за недоказана "вина" на държавния служител по смисъла на чл. 89, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - задължителна материалноправна предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Настоящата касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно и необосновано. На първо място, следва да бъде отбелязано, че като не е направил фактически констатации, различни от тези, съдържащи се в оспорената заповед, първоинстанционният съд на практика приема за установено извършването на описаните в същата дисциплинарни нарушения. Съображения в обратен смисъл не са развити. В обстоятелствената част на своите мотиви съдът е изложил фактите, касаещи нарушенията, така както те се установяват от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и приетите по делото доказателства. На следващо място, както бе посочено по-горе, правните изводи на съда са изградени изцяло върху релевираното от жалбоподателя оплакване за непредоставяне за сведение и подпис на длъжностна характеристика, определяща конкретните му служебни задължения. Решението на АССГ е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Принципно правилно е заключението, че вината в дисциплинарното производство по ЗДСл се изразява в съзнателното нарушение на служебните задължения, т. е. наличието на знание у държавния служител за съдържанието на възложените му задължения и функции. Неправилна обаче е преценката на съда за това, кои са релевантните към предмета на спора факти, обосноваващи наличието на "вина". В конкретния случай, това не са изготвянето, утвърждаването и връчването на длъжностна характеристика. Посочените в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения, допуснати от К. Д., касаят правила за поведение, визирани в чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в ИААА (Указанията), утвърдени със заповед № РД-08-4/4.03.2014 г. на изпълнителния директор на ИААА; чл. 22, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Устройствения правилник на ИААА; чл. 24, ал. 1 ЗДСл вр. чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и чл. 2, ал. 2 КПСДА. Спазването на цитираните разпоредби от изброените актове не е предпоставено от наличието на длъжностна характеристика, която да преповтаря и евентуално доразвива, конкретизира съдържащите се в тези актове правила за поведение. В чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от Указанията и чл. 22, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Устройствения правилник на ИАААса предвидени преки задължения, вменени на директорите на РД АА, съответно директорите на дирекции, а разпоредбите на КПСДА установяват общи правила за поведение, отнасящи се до всички държавни служители в държавната администрация, чието неспазване е въздигнато от законодателя в самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание (чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл). Безспорно установено от доказателствата по делото е, че служителят К. Д. е бил запознат с горепосочените Указания. В този смисъл е изричното му изявление пред административния орган, дадено в рамките на образуваното дисциплинарно производство. Направената от първоинстанционния съд аналогия с процесуалната гаранция за подсъдимия по чл. 116 НПК е недопустима предвид различния характер на двете производства - дисциплинарното по ЗДСл и наказателното по НПК, специфичния ред, изискванията и условията, включително относно събирането и оценката на доказателствата, предвидени за всяко едно от тях. Освен това, съгласно чл. 39, ал. 1 АПК във връзка с чл. 43 и чл. 45 АПК допустими доказателствени средства в административния процес са дадените от страните пояснения, както и писмените декларации относно факти и обстоятелства, за които специален закон не предписва доказване по определен начин или с определени средства. Спрямо начина на запознаване на служителите с утвърдените от изпълнителния директор на ИААА Указания не са предвидени конкретни форми и способи за доказване, поради което волеизявлението на К. Д., че е запознат със същите, обективирано в Протокол за изслушването му от 2.06.2015 г., съставлява допустимо, необходимо и относимо доказателствено средство. За доказване факта на запознаване на служителя с възложените му с Устройствения правилник и КПСДА служебни задължения не се изисква специално волеизявление, писмено или друго доказателствено средство, тъй като това са актове, публикувани в Д. вестник, станали публично известни и за които съществува необорима презумпция за знанието им от страна на техните адресати. К. Д., в качеството си на държавен служител, заемащ длъжност в администрацията на ИААА, има задължението да познава съдържанието им и да ги прилага от момента на влизането им в сила. Изготвянето и връчването на длъжностна характеристика, съответно отсъствието на такава не влияе върху правното действие на горепосочените актове, които по съществото си представляват подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 21, ал. 1 вр. ал. 2 ЗДСл държавният служител следва да изпълнява служебните си задължения, определени в длъжностната характеристика, като спазва законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. Следователно самата длъжностна характеристика следва да е съобразена със законовите и подзаконовите нормативни разпоредби, отнасящи се до длъжността. Поради това, когато в тези разпоредби са предвидени конкретни задължения за дадена категория държавен служител, същият ще носи дисциплинарна отговорност за тяхното нарушаване, независимо дали в конкретния случай е била изготвена длъжностна характеристика или не. Видно от изложеното, административният съд, като приел, че оспорената пред него заповед е материално незаконосъобразна поради недоказано знание от държавния служител на конкретните служебни задължения, за чието нарушаване му е наложено дисциплинарно наказание, е постановил решение в противоречие с приложимите материалноправни норми. Други основания за незаконосъобразност на акта първоинстанционният съдебен състав не е посочил. Такива не са констатирани и от настоящата инстанция. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 93 и сл. ЗДСл. В заповедта се съдържат изискванията на чл. 97, ал. 1 ЗДСл - подробно са описани извършените от държавния служител нарушения; датата и мястото на извършването им; обстоятелствата, при които са извършени; доказателствата, които ги потвърждават; конкретните служебни задължения, които са били нарушени; видът и размерът на наказанието; правното основание за налагането му. Наличието на задължителните реквизити по чл. 97, ал. 1 ЗДСл сочи на материалната законосъобразност на заповедта. Същата е обоснована и мотивирана в достатъчна степен, издадена е въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство срещу служителя К. Д. доказателства, от които безспорно се установяват извършените от него дисциплинарни нарушения на задълженията му по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от Указанията, чл. 22, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Устройствения правилник на ИААА; чл. 24, ал. 1 ЗДСл вр. чл. 6, ал. 1 КПСДА. Неоснователни са наведените от ответника по касация и жалбоподател в първоинстанционното производство оплаквания в противоположен смисъл. Неоснователни са и възраженията му, че наложеното наказание "забележка" е определено при липса на предпоставките по чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Обстоятелствата, визирани в тази разпоредба, доколкото са налице във всеки конкретен случай, представляват критерий при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, а не задължителна предпоставка за налагането на такова. Именно като е взел предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба и за гражданите, дисциплинарнонаказващият орган е наложил най-лекото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗДСл - "забележка". Поради това, следва да бъде изведен изводът, че дисциплинарното наказание е определено и съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Дисциплинарно наказващият орган обстойно е изброил нарушените правила за поведение, регламентирани в ЗДСл, Устройствения правилник на ИААА, КПСДА, и Указанията, обсъдил ги е в светлината на доказателствата по делото и закономерно е стигнал до извода, че с деянията си, извършени в периода 1.07.2014 г. - 3.04.2015 г. в качеството се на директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", държавният служител К. Г. Д. е нарушил законовите си задължения, като е допуснал извършването на проверки без утвърден от него месечен план-график; не е определял служителите, които да извършват проверки на конкретни предприятия, и то в деня на извършване на проверката; допускал е необосновано отлагане на част от насрочените проверки, както и изпращането на покани за извършване на комплексни проверки до предприятия, на които не е извършена проверка, нито са предприети действия за откриване на процедура за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, разрешението или удостоверението за регистрация. Твърденията на К. Д., че за чест от посочените задължения той не е бил пряко отговорен, тъй като същите попадали в кръга правомощия на началника на отдел "КАНД" при РД АА, не се подкрепят от направения от настоящата инстанция анализ на приложимата материалноправна уредба и приложените по делото доказателства. Посочените в представената длъжностна характеристика на началника на отдел "КАНД" правомощия не колонизират с тези, определени за длъжността директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация". Последният, наред с възложените с гореописаните актове конкретни задължения по извършване дейността на ИААА, има и общото задължение да упражнява цялостен контрол върху работата на служителите в дирекцията и носи отговорност за точното и срочно изпълнение на конкретните задачи при осъществяване на функциите им (чл. 22, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 4 от Устройствения правилник на ИААА). Предвид гореизложеното, оспореното решение на Административен съд - С.-град следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на К. Г. Д. срещу заповед № ДН-00-8/5.06.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и предвид заявеното от касатора искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" се дължат такива в общ размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение - по 100 (сто) лева за всяка инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума ответникът по касация и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение