Решение № 10979 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Иванов от гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител адв. Георгиева, срещу решение 173 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 124/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 18-1563/09.02.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Стара Загора и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че касационният жалбоподател е съсобственик само на втория етаж от жилищната сграда, както и че в случая не е налице спор за материално право. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Според касатора в конкретния случай е неприложим чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, а евентуално би бил приложим чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците началника на СГКК Стара Загора, В. Иванова и С. Моллова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на Б. Иванов срещу заповед 18-1563/09.02.2021 г. на началника на СГКК Стара Загора, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Стара Загора, одобрена със заповед РД-18-73/19.11.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта за сграда с идентификатор 68850.519.288.1, находяща се в имот с идентификатор 68850.519.288. Изменението е поискано със заявление рег. 01-43405/27.01.2021 г.от В. Иванов и се изразява в нанасяне на нови обекти в КККР чрез обособяване на два самостоятелни обекта с предназначение жилище апартамент, които се намират на първи и втори жилищен етаж в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68850.519.288.1. Заявителят се легитимира като собственик на процесните обекти с нотариален акт за покупко-продажба 66, том I, дело 105/1954 г., заявление от Б. Цанев за отстъпено право на строеж по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./, строително разрешение 330/03.06.1983 г. и удостоверения на наследници на Б.Цанев и И. Иванов. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимата материално-правна разпоредба. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като е приел, че в сграда с идентификатор 68850.519.288.1 към момента на одобряване на КККР на гр. Стара Загора не са били нанесени като самостоятелни обекти на кадастъра съществуващите в сградата два етажа, обособени като самостоятелни жилища, поради и което това обстоятелство правилно е квалифицирано от административния орган като непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Според административния съд в конкретния случай не е налице спор за материално право, основание да се откаже исканото изменение, тъй като проектът за промяна съответства на писмените доказателства, че двата етажа от сградата са принадлежали на две различни лица дядото и бащата на жалбоподателя, както и в заповедта изрично е записано, че в кадастралния регистър за новообособените имоти не се вписват данни за собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, в случая към 2007 г., а не след одобряването й. В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице такова основание по отношение на исканото изменение на кадастралната карта, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че по отношение на съществуващата на място двуетажната жилищна сграда с идентификатор 68850.519.288.1 е налице грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, като тази сграда неправилно е заснета в одобрената през 2007 г., без нанасяне в нея на самостоятелни обекти при наличие на две обособени помещения два апартамента, съответстващи на изискванията на самостоятелен обект в сграда по смисъла на чл. 23, т. 3 от ЗКИР във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Това фактическо положение не се оспорва от страните по делото, в това число и от самия жалбоподател, както и не се оспорва качеството на процесните обекти като самостоятелни обекти по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, съгласно който самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява неоснователно възражението на касатора, че при изменението на кадастралната карта не са отразени припадащите се части от съществуващи тавански, избени помещения и други общи части. Това е така, тъй като тези части нямат самостоятелно функционално предназначение и обслужват обектите на първи и втори етаж от процесната сградата, както и следват статута на тези обекти. Неоснователен е и довода на касатора, че административният орган не е посочил в конкретния случай дали е налице непълнота или грешка. Видно от мотивите на оспорената заповед в нея изрично административният орган се е позовал на грешка в КК. Правилен е и извода на съда за липсата на спор за материално право в конкретния случай. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, такъв спор е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Видно от приложените по делото писмени доказателства жалбоподателят, заедно със С. Моллова сестра, и заявителя В. Иванова - майка, са съсобственици на процесните самостоятелни обекти, в качеството им на наследници на И. Иванов. В тази връзка следва да се има предвид, както и правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в оспорената заповед изрично е записано, че в кадастралния регистър за новообособените самостоятелни обекти не се вписват данни за собствеността. В този случай, при съобразяване на наведените в касационната жалба доводи за евентуална делба между съсобствениците, за касационния жалбоподател е налице правната възможност след разрешаване на въпроса относно собствеността на отделните обекти между наследниците на И. Иванов да инициира вписването си в кадастралния регистър като собственик на конкретния обект по реда на чл. 53 от ЗКИР или чл. 53а от ЗКИР. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, както и при разглеждане от съда на доводите и възраженията на страните. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Стара Загора е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,