Решение № 17334 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2018 г.

Решение № 17334 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ срещу решение № 4884 от 18.07.2018 г., постановено по адм. д. № 9946/2017 г. по описа на Административен съд - София град. С решението в обжалваната му част АССГ е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Контев обезщетение в размер на 4000 лв., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отменен по предвидения в закона ред административен акт - заповед за задържане № 22933-1557/24.05.2015 г. с правно основание чл. 72 ЗМВР, издадена от полицейски орган при 05 РУ-СДВР, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4000 лева, считано от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Касаторът Столична дирекция на вътрешните работи твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че размерът на обезщетението не е съобразен със събраните по делото доказателства, както и със съдебната практика по чл. 52 ЗЗД. По тези и по подробно изложените в касационната жалба съображения касаторът, чрез процесуалния си представител моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а евентуално - размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът – А. Контев оспорва касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, във връзка с размера на присъденото обезщетение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение АССГ е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Контев обезщетение в размер на 4000 лв., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отменен по предвидения в закона ред административен акт - заповед за задържане № 22933-1557/24.05.2015 г. с правно основание чл. 72 ЗМВР, издадена от полицейски орган при 05 РУ-СДВР, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4000 лева, считано от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Не е спорно, че цитираната заповед е отменена с влязло в сила на 30.05.2017 г. съдебно решение № 3047/02.05.2017 г., постановено по адм. д. № 5579/2015 г. на АССГ, както и че задържането е за около два часа. Съдът е установил фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства. Изслушани са свидетелски показания във връзка с условията на задържане и психологическото състояние на ищеца. Въз основа на това съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната на заповед № 22933-1557/24.05.2015 г. с правно основание чл. 72 ЗМВР и установено задържане на А. Контев за периода от 16. 40 ч. до 19. 05. ч. на 24.05.2015 г. При определяне размера на обезщетението съдът е обсъдил емоционалното, психическото и физическото състояние на ищеца, установени въз основа на свидетелските показания, както и възрастта на ищеца. Обжалваното съдебно решение противоречи на материалния закон в частта относно размера на присъденото обезщетение. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АССГ за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност административен акт - заповедта за задържане по чл. 72 от ЗМВР. От незаконосъобразното задържане в продължение на около 2 часа и половина за ищеца реално са настъпили неимуществени вреди като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане. Неправилно обаче съдът е определил размера на дължимото обезщетение за вреди, като не е отчел минималния период на задържане. Въпреки негативния отзвук върху емоционалното и душевно състояние на Контев, който е бил непълнолетен към момента на задържането и преживеният от него стрес, обезщетение в размер на 4000 лв съществено надхвърля установеното със съдебната практика на ВАС репариращо ниво при подобни случаи, предвид и обстоятелството, че лицето е престояло в поделение на СДВР около два часа и половина. Съдът е посочил, че размерът на обезщетението не следва да е източник на обогатяване, както и че следва да е съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот. В тази връзка, определеният от АССГ размер на обезщетението надхвърля около 10 пъти минималната работна заплата за посочения период и е очевидно несъразмерен на понесените психологически страдания, които впрочем са установени единствено на база свидетелски показания на членовете на семейството, като съдът не е използвал експертни знания. Действително, установено е, че ищецът е бил стресиран, като е проявил този стрес чрез плач при освобождаването му, а впоследствие е бил разстроен и е страдал от безсъние. Не е установено обаче това състояние да е трайно, да се е отразило на здравето на ответника или на образованието му. Поради това касационната инстанция счита, че размер на обезщетението от 1500 лв отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД и на установената съдебна практика. За разликата над този размер решението следва да бъде отменено, както и съответно в частта за разноските. При този изход и предвид частичната основателност на касационната жалба, разноски на касатора, по аргумент от чл. 10, ал. 2 и ал. 3 не се дължат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение