Решение № 481 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5990/2007 г.

Решение № 481 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5990/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 888 на 20.07.2007 г. по в.гр.д. № 570/2007 г., с което е оставено в сила решение № 3* от 11.12.2006 г. на Варненския районен съд, 12 състав по гр.д. № 5414/2004 г. за отхвърляне иска на П. Д. Я., ЕГН **********, с адрес гр. В., кв. "В", ул. "Л" № 18, заместен по реда на чл. 120 от ГПК от К. Я. Я., род на ***** г. и К. П. Д. Х., род на ***** г. и двете с адрес: гр. В., кв. "В", ул. "Л" № 18, с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на "Д" О., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "Г" № 10, рег. по ф.д. № 2722/2004 г. по описа на ВОС, представлявано от Д. Р., при участието на трети лица-помагачи на негова страна, а именно: Д. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., кв. "В" ул. "С" № 8* с адрес гр. В., кв. "В", ул. "С" № 8* с адрес гр. В. ул. "Г" № 6* ет. 3, Е. И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. "Г" № 6* ет. 3, Я. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "Г" № 28, ет. 2, ап. 9 и "Ф" ЕО., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "К" № 41, ет. 2, ап.8, рег. по ф.д. № 557/1999 г. по описа на ВОС, представлявано от Л. Д., че ответника не е собственик на недвижими имоти, представляващи, както следва: ПИ № 3* в кв.128 по КП на м. "Т", гр. В. с площ от 1 дка, при граници: ПИ № 3348, ПИ № 1* и ПИ 1883 и ПИ 3348 в кв.128 по КП на м. "Т", гр. В. с площ от 1 дка, при граници: ПИ 3347, ПИ 1878, ПИ 1883 и ПИ 1875 и осъждане на К. Я. Я., и К. П. Д., двете с адрес: гр. В., кв. "В" ул. "Л" № 18 да заплатят на "Д" О., със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Г" № 10, рег. по ф.д. № 2722/2004 г. по описа на ВОС, представлявано от Д. Р. сумата в размер на 1 1100 /хиляда и сто/ лева, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК. Недоволни от въззивното решение на касаторите К. Я. Я. и К. П. Д., представлявани от адвокатите Р. Г. М. и С. С. от АК В., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, които го правят необосновано и незаконосъобразно - чл. 188 ГПК (отм.) тъй като не са обсъдени свидетелските показания; § 34 във връзка с чл. 34б ЗСПЗЗ; чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, при което не е съобразено, че протокол на ТПС комисия от 31.03.1961 г. не е издаван и не съществува, поради което отрицателния установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) считат за доказан. Претендират за направените разноски пред всички инстанции. Трите лица помагачи на ответника Е. Т. Н. и Е. Т. Г., двете от гр. В. лично и чрез процесуалния представител Н. Е. от АК- В. в отговор по чл. 218г ГПК (отм.) заявяват становище за неоснователност. Претендират за съдебно-деловодни разноски, за каквито липсват данни да са направени пред настоящата инстанция. Ответникът Д. "И" О. със седалище и адрес на управление гр. В. не вземат становище по жалбата. Трите лица-помагачи на ответника "солей" ЕО. със седалище и адрес на управление гр. В., Я. Г. И., Д. М. Ч. и Е. И. Ч., тримата от гр. В. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съгласно нотариален акт № 34, том. Х, дело № 3749/1967 г. на нотариус С. С. при Варненския народен съд Т. А. А. е получил в замяна процесните имоти, при което е отразено наличието на протокол на ТПС комисия за това от 31.03.1961 г. Взето е предвид, че с нотариални актове № 55 и № 56 от 23.12.1967 г., том ХVII на същия нотариус е подарил по 1 дка от процесните имоти на дъщерите си Е. и Д. Т. А., които са ги продали на Д. М. Ч., а тя със съпруга си Е. И. Ч. са го продали на "Х" ЕО. и Я. Г. И., последните от своя страна са го продали на ответника "Д" О. с нотариални актове № 98 и 99, том. Х, рег. № 1* и 16001, нот. дело № 1* и 1714 от 26.11.2004 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Взето е предвид, че отрицателния установителен иск за собственост съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че не притежава право на собственост върху процесния имот. В случая ищецът не е доказал по положителен начин, че е придобил правото на собственост върху тоя имот. Съобразено е, че придобивната давност е сложен юридически факти, който включва действията на началното установяване на владението т.е. на фактическото господство върху дворно място вещта с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило, което не е установено с допустимите от закона средства при условията на пълно и главно доказване, а показанията на разпитаните свидетели са кредитирани с оглед предвиждането на чл. 136 ГПК (отм.). Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение