Решение № 5006 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2009 г.

Решение № 5006 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 АПК. Касаторът Георги Георгиев моли да бъде отменено решение № 14056/17.12.2008 г. по адм. д. № 9310/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-3315/4.06.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта за уволнение да бъде отменена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Министъра на вътрешните работи по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Георгиев против заповед № К-3315/4.06.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение на Георгиев и е прекратено служебното му правоотношение като полицейски инспектор VI степен в РПУ-Хасково, категория "Г" - II степен. В мотивите си ВАС, тричленен състав е приел, че на 30.4.2008 г., по време на ползван отпуск Георгиев е отправил обидни думи и се е държал оскърбително към служители от охранителна фирма "Егида" и към пристигналите по-късно служители на Второ РПУ-София, ударил е един от тях с ръка по лицето, за което е бил задържан за 24ч във Второ РПУ. В дисциплинарното производство са взети писмени обяснения от свидетели и обяснения от Георгиев. Тричленният състав на ВАС е приел, че описаните в заповедта действия са били извършени от Георгиев и правилно са квалифицирани като несъвместими с етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Инцидентът е станал известен на широката общественост чрез пресата и е бил уронен престижът на службата. Деянието правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 230, ал. 2 ППЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. Тричленният състав на ВАС е отхвърлил възражението на касатора, че наказанието му е наложено по време на ползван отпуск за нетрудоспособност по болничен лист № 1519238/23.06.2008 г. за 5дни в периода 23.6 - 26.06.2008 г. Болничният лист не е бил представен на работодателя в рамките на два дни по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за експертиза на работоспособността, а е представен едва в съдебното производство. Заповедта е връчена при отказ в присъствието на двама служители на МВР по чл. 246, ал. 2 ППЗМВР. Нарушен е и чл. 25 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, който изисква служителят да удостовери писмено, че не се намира в законоустановен отпуск. Прието е, че касаторът е нарушил принципа на законност в административния процес по чл. 4, ал. 3 АПК, който изисква добросъвестно да упражнява правата си и не може да черпи права от собственото си виновно поведение, като неоснователно се позовава на чл. 248 ЗМВР. Възприетата от съда фактическа обстановка е в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР служителят отбелязва писмено датата и часът на връчване на заповедта, и че не се намира в отпуск. Според чл. 25, ал. 2 от същата Инструкция, при отказ от удостоверяване на обстоятелството по ал. 1, или когато служителят заяви, че се намира в отпуск по болест, но не представи болничния лист, длъжностното лице, връчващо заповедта, извършва проверка за наличието на това обстоятелство. В съставеният протокол и в отбелязването върху заповедта е удостоверено само връчването й при отказ, но не и отказ на служителя да удостовери, че е в отпуск по болест или, че не е, с което е нарушена процедурата по връчване на заповедта. Неправилно е прието, че нарушението на чл. 248 ЗМВР се дължи на виновно поведение на касатора. Забраната по чл. 248 ЗМВР е императивна. Връчването на заповедта в нарушение на чл. 248 ЗМВР е съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяната на заповедта. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на обжалваната заповед. Касаторът има право на разноски в размер 915 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,