Решение № 8762 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2011 г.

Решение № 8762 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Директор Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 394/11.10.2011 г., постановено по адм. д. № 213/2011 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново (ВТАС), с което е отменен Ревизионен акт № 051002119/09.12.2010 г., издаден от ТД на НАП град Велико Търново, ИРМ - гр. Видин, потвърден с Решение № 78/14.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново за определени данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 30114,35 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит за ревизираните периоди месеци 07.2009 г., м. 09.2009 г. и м. 10.2009 г. и начислен ДДС за данъчен период месец 12.2008 г., след извършено прихващане с ДДС за възстановяване за данъчни периоди месеци 04.2007 г., м. 09.2007 г. и м. 06.2010 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения касаторът поддържа, че актовете на данъчната администрация следва да бъдат потвърдени. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Георги Николов Карталев, в качеството му на управител на "Тих труд - Лом" ЕООД от гр. Лом в писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалният си представител излага доводи досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 051002119/09.12.2010 г., издаден от ТД на НАП град Велико Търново, ИРМ - гр. Видин, потвърден с Решение № 78/14.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново за определени данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 30114,35 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит за ревизираните периоди месеци 07.2009 г., м. 09.2009 г. и м. 10.2009 г. и начислен ДДС за данъчен период месец 12.2008 г., след извършено прихващане с ДДС за възстановяване за данъчни периоди месеци 04.2007 г., м. 09.2007 г. и м. 06.2010 г. С решението на АС е отменен изцяло обжалвания РА. Видно от мотивите изложени в Решението, Съдът задълбочено и последователно е обсъдил всички събрани, както в хода на ревизионното производство доказателства, така и от тези, представени в съдебното производство, в това число и административна преписка от МТСП по проект № 21-БП/22.05.2009 г. с наименование "Пазарна стабилност и висока производителност чрез модерно оборудване в цех "Шивалня" на жалбоподателя, одобрен от Агенция за хората с увреждания (АХУ) при МТСП по Програма към агенцията по методиката по чл. 28. ал. 2 от ЗИХУ, чл. 20 от ППЗИХУ и раздел III - "Бизнес проекти" от методиката в изпълнение на договор № З-БП/16.07.2009 г., сключен с Агенция за хората с увреждания (АХУ) към МТСП, съставени констативни протоколи с №. № 03-С-БП/08.10.2009 г., З-СЗ-БП/11.08.2010 г. и 6-СЗ-БП/29.10.2009 г., където е констатирано наличие на машини и извършвана работа с тях в изпълнение на сключения договор, актове са приемане на основни средства с № 36 - 53 от 28.10.2009 г., като са заприходени като ДМА, банковите извлечения за извършените плащания по банков път и др, от които се проследява потока на движение на стоките, съпътстващите ги гаранционни карти, фактури, приемо-предавателни протоколи, ССЕ и всички те са обсъдени и по безспорен начин е установена и доказана реалността на извършените доставки на стоки. Съдът се е позовал както на приетите в хода на делото писмени доказателства, така и на приетата и неоспорена от жалбоподателя ССЕ. Възраженията, изложени в жалбата срещу заключението на ССЕ са несвоевременно направени и като такива не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. Жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска поставянето на допълнителни задачи към ССЕ, но не го е сторил. На следващо място касаторът твърди, че въпреки оспорените от него автентичност на договора между "Митексим" ЕООД и неговия доставчик ЕТ "Прима текс - Николай Маринов" и представените от "Тих труд - Лом" ЕООД гаранционни карти, решаващият съдебен състав не е открил производство по чл. 193 от ГПК за проверка на истинността на документите. Неправилно е твърдението на касатора, че обстоятелството на представяне на същите документи пред АХУ не доказвало по никакъв начин тяхната истинност, поради факта, че проверките на Агенцията имали съвсем различен обхват. Следва да се отбележи, че съдът напълно правилно и законосъобразно е съобразил и обосновал изводите си в тази насока, като е съобразил, следните факти: процедурите за одобряване и изпълнение на проекти по национални и европейските програми, финансирани със средства, отпуснати от специалните фондове на Европейския съюз и държавния бюджет на Р България, изискват строга последователност на предвидените стъпки и строг контрол по изпълнението на одобрените проекти от съответните държавни органи. Видно от административната преписка от МТСП, АХУ, изпратена и приета в съдебното производство, "Тих труд - Лом" ЕООД е кандидатствало за участие по програма за хора с увреждания, видно от представяния формуляр (по образец) с приложения, за кандидатстване за получаване на субсидия от средствата на АХУ по горецитираната Методика. Към формуляра има представен проект, неразделна част от който е и точно описание на предмета на проекта, технически спесификации, размер на субсидията, доставчици и подизпълнители по проекта. Проектът е одобрен от АХУ, който се явява междинно контролиращо звено, с писмо изх. № 0023-3462/08.07.2009 г. Във връзка с одобряването е сключен договор № 3-БП/16.07.2009 г. с АХУ, неразделна част от който е одобрения проект. От този момент за "Тих труд - Лом" ЕООД възниква задължението стриктно да изпълни всички клаузи на договора по проекта. В изпълнение на тези задължения, "Тих труд - Лом" ЕООД е сключил с "Митексим" ЕООД (одобрени като доставчик по проекта от АХУ) договор за доставка № 01/16.07.2009 г. Машините, предмет на процесните доставки са подробно описани като вид, модел, технически характеристики, брой, единична цена (без ДДС) и обща стойност. Същите машини са описани и в договора за доставка, сключен с "Митексим" ЕООД и в техническата спецификация към него. Има ги описани, както в РА, така и в потвърдителното решение. Това е установено и потвърдено в заключението от вещото лице по допусната и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза. В т. 2.5 на стр. 9 от същата, е посочено, че същите са заприходени в счетоводните регистри като ДМА и подробно са описани, както са посочени в представената му инвентарна книга, както и че са налични и момента на извършване на експертизата. Същото се потвърждава и от представените по делото с молба Актове за приемане на основно средство с номера от № 36 до № 53 включително от 28.10.2009 г., които са част от документацията към ССЕ. Касаторът необосновано и неправилно игнорира факта, че всички плащания са извършвани по банков път. Несъстоятелни са и твърденията за пороци на обжалваното решение, в частта му, с която е отменена корекцията, извършена с РА по отношение на начисляване на ДДС в размер на 3333.33 лв. При извършване на справка по партидата на "Тих труд - Лом" ЕООД, се установява, че това дружество е регистрирано с решение от 26.05.1993 г., постановено по ф. д. № 2474/1992 г. На основание чл. 4 ТЗ и чл. 1, ал. 1 от Закон за образуване на еднолични търговски дружества с ограничена отговорност, то се явява правоприемник на СПП "Тих труд" - гр. Лом и като такъв е правоприемник на всички активи и пасиви по баланса на СПП "Тих труд" - гр. Лом към 1992 г. В този баланс е включен като актив и метален склад с площ от 212.16 кв. м, който по силата на Заповед № 241/02.10.2000 г. на Областния управител на област Монтана е деактуван като държавна собственост (приета по делото). Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС изрично е описано кои сгради се третират като нови по смисъла на този закон. По силата на константната практика, сградите, които не са нови се определят по аргумент за противното от тълкуванието, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. От гореописаните документи (баланс и заповед) безспорно се установява, че металният склад е съществувал в завършен вид най-късно към 2000 г., т. е. много преди продажбата му, което води до извода, че той не е нова сграда. Нещо повече, за него не може да се изисква представяне на документ от оторизирани органи по ЗУТ за степен на завършеност или време на изграждане, тъй като окончателното му завършване се е осъществило като факт на по-ранен етап - преди влизане в сила на ЗУТ (2001 г.). Съдът правилно е приложил и разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗДДС, съгласно които сграда са всички здания, чрез които се осъществява основното застрояване в даден недвижим имот, съобразно предназначението на този имот (УПИ). В конкретния случай, предвид предназначението на УПИ, в което е разположен металния цех, последния не се явява допълващо, а е основно застрояване в недвижимия имот. Затова и този метален склад е сграда, при това не е нова, по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и следователно продажбата му правилно и законосъобразно е третирана като освободена доставка, а начисления за нея ДДС с РА се явява незаконосъобразен. Освен това, корекцията по фактура с № 298/11.12.2008 г. извършена с РА, в резултат на което за жалбоподателя е начислен ДДС в размер на 3333.33 лв. за сградата, е извършена в нарушение на чл. 80 от ЗДДС. Видно е, че както металния склад, така и УПИ, в което е разположен, са придобити от "Тих труд" ЕООД преди влизане в сила на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63/2006 г.) и по силата на тогавашния данъчен режим сделките с тях не са подлежали на облагане с ДДС. Този режим е променен със сега действащия ЗДДС, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от същия закон. Този факт е съобразен при постановяване на обжалваното решение. Не е налице и нарушение на материалния закон. В подробните мотиви на обжалваното решение, Съдът е обсъдил приложението на всички относими законови текстове, касаещи процесиите доставки и в съответствие със събраните доказателства е приел, че не е налице основание за отказ от право на данъчен кредит. Правилно и подробно е обсъдено и приложението на закона във времето, с оглед действието на различни по съдържанието си правни норми. "Тих труд - гр. Лом" ЕООД е изпълнило всички изисквания на цитираните като основания за отказ на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, а именно не се спори и е установено от ревизиращият екип в доклада, че доставчикът е регистрирано лице, всички фактури са включени в справки-декларациите, дневник покупки, счетоводните регистри и сметки по ЗДДС, за периода, извършен е начин на плащане по банков път, както и че дължимия се данък е начислен по предвидения в ЗДДС ред. Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем, когато доставчика е издал данъчен документ, в който е посочил данъка на отделен ред и включи размера на този данък при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл. 125 ЗДДС за този период и на следващо място посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Всички тези изисквания на закона са изпълнени и по отношение на доставчика "Митексим" ЕООД. Това не се спори и от ревизиращия екип. С оглед на изложеното обжалваното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 3000 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение