Решение № 7397 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2017 г.

Решение № 7397 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - П. (РЗОК - П.) срещу решение № 106/16.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1003/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу заповед № РД-08-1499/28.10.2016 г. на директора на РЗОК - П.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 600 лева и направените по делото разноски. Ответникът - "Плевенфарма" ООД, представлявано от управителя В. С. М., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прави възражение срещу искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 600 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно и счита, че следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният отменя заповед № РД 08-1499/28.10.2016 г. на Директора на РЗОК - П., с която на "Плевенфарма" ООД, гр. В., собственик на аптека в гр. П., ж. к. Сторгозия, бл. ..., вх. ... е наложена санкция, поради констатирано нарушение на чл. 15, ал. 1 от ИД № 151172/01.04.2016 г. - финансова неустойка, в размер съгл. чл. 42, ал. 1, т. 9, б. "а" от същия ИД, на 50,00 лв. /петдесет лева/. Първоинстанционният съд приема, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ИД № 151172/01.04.2016 г. установява задължението изпълнителят да въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера при спазване на изискванията на чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Решаващият съд намира, че констатацията на административния орган е обоснована с нормата на чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4. Последната разпоредба е отменена с Решение № 11742/03.11.2016 г., постановено по АХД № 6871/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Обжалваната заповед е издадена на 28.10.2016 г. Въпреки, че към момента на издаване на заповедта нормата на чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4 е била действаща, решаващият съд намира, че отмяната й в по-късен момент следва да бъде съобразена. Първоинстанционният съд намира, че в ИД, както и в ЗЗО и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове не е уреден въпросът следва ли да се потвърди санкция, наложена за нарушение на разпоредба, която разпоредба е отменена преди влизане в сила на санкцията за нейното нарушение. Първоинстанционният съд извежда като общ принцип в правото практиката да се отмени невлязлата в сила санкция, когато нормата, за чието нарушаване е наложена, е отменена преди влизане в сила на санкцията. Според решаващият съд този принцип се извлича от разпоредбите на чл. 2 от Наказателния кодекс и чл. 3 от Закона за административните нарушения и наказания. В първоинстанционното решение е прието, че винаги спрямо извършилия престъпление или административно нарушение се прилага по - благоприятния закон. Първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Отмяната на чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4 с решение № 5812/17.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1240/2015 г. по описа на ВАС, тричленен състав оставено в сила с Решение № 11742/03.11.2016 г., постановено по АХД № 6871/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав е последващо издаването на заповедта на 28.10.2016 г., предмет на спора. В съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК отмяната действа занапред и няма обратна сила, като подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение за отмяната му, което по силата на чл. 194 от АПК е денят на обнародването му. Следователно към момента на извършване на проверката и издаване на оспорената заповед подзаконовата разпоредба на чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4 е била действаща и правилно е била приложена от административния орган съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК. До отмяната нормативният административен акт е пораждал права и задължения, съществуването на които не се засяга от отмяната му, като съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Освен изложеното, следва да се отбележи, че наложената санкция произтича от сключения индивидуален договор между страните, а не е наложена въз основа на Закона за административните нарушения и наказания. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспорената пред първата инстанция административна заповед, която е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед № РД 08-1499/28.10.2016 г. на Директора на РЗОК - П.. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираните от касатора разноски в общ размер на 600 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Плевенфарма" ООД следва да бъде осъдена да заплати на Районна здравноосигурителна каса - П. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в общ размер за двете инстанции на 200 лева (двеста лева). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,