Решение № 13656 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16453/2013 г.

Решение № 13656 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16453/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Марти - Мит" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Напредък" № 1, представлявано от управителя Стоян Маринов Иванов, срещу решение № 2190 от 21.10.2013 г. по адм. дело № 1554/2013 г., по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт (РА) № 161205842 от 21.02.2013 г., издаден от Райна Борисова Танева на длъжност главен инспектор по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 75 237.89 лв. и е начислена лихва в размер на 28 310.30 лв., потвърден с решение № 415 от 30.04.2013 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив и касатора е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при Централното управление (ЦУ) на НАП разноски в размер на 2520.96 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно - противоречащо на материалния закон - Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на доказана реалност на фактурираните доставки. Излагат се доводи, че решението противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска отмяна на съдебното решение като неправилно. Не претендира разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: По делото е установено, че ревизията обхваща данъчните периоди 1.07.2008 г. - 30.04.2010 г. и 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. За посочения период ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, както следва: в размер на 23 207.76 лв. за м. 09 и м. 10.2009 г. по 4 фактури, издадени от "Блу Инпекс" ЕООД, с предмет на доставка "дизелово гориво и транспортна услуга"; в размер на 31 977.77 лв. за м. 05 и м. 06.2009 г. по 16 фактури, издадени от "Ем Ер Трейд" ЕООД, с предмет на доставка "евродизел" и в размер на 20 052.36 лв. за м. 07.2009 г. по 3 фактури, издадени от "Ню феникс ойл" ЕООД, с предмет на доставка "дизелово моторно гориво". За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените доставчици, спрямо ревизираното лице доставки, на процесните стоки. Констатирал е, че нито от страна на доставчиците, нито от страна на ревизираното лице, са представени убедителни доказателства относно фактическото предаване/приемане на стоките, както и за транспортирането им. Не са представени също и доказателства, че доставчиците са разполагали със съответния персонал, назначен по трудов или граждански договор, не е установено същите да са разполагали със собствени или наети транспортни средства за осъществяване на доставките. Представените от "Ем Ер Трейд" ЕООД приемо-предавателни протоколи, документи за произход на горивото, акцизни документи за определяне и плащане на акциз от фирмата - вносител не са кредитирани от съда, защото по отношение на тях са установени редица непълноти и несъответствия. В хода на съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не е поискано събиране на нови доказателства, въпреки дадените изрични указания от съда. В обобщение, първоинстанционния съд е стигнал до извода, че от събраните в хода на ревизията доказателства, не може да се направи извод, че процесните доставки са реално осъществени. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено установената фактическа обстановка, приложените и събрани писмени доказателства и изводите, които е изложил в обстойните мотиви на съдебното решение са правилни и обосновани. Правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено винаги от реално извършена доставка или услуга по аргумент на чл. 6 или чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В конкретния случай се касае до родово определени вещи - гориво и поради това е необходимо да се докаже прехвърлянето на собствеността на стоките върху купувача, чрез фактическото й отделяне. Реалността на доставката, категорично следва да се докаже по отношение на прекия доставчик, който следва да е разполагал с фактурираното количество стока, за да може да прехвърли собствеността й върху получателя. Правилно и законосъобразно е изложеното от първоинстанционния съд, че спорът между страните е относно реалността на доставките по процесните фактура, като наличието или не на реалност на доставките следва да се прецени при съобразяване на приложимите правни разпоредби и събраните по делото доказателства. Самият факт на издаване на фактурите и тяхното счетоводно отразяване от страна на ревизираното лице в съответните регистри не е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по процесните фактури. Не може да се направи категоричен извод, че стоките посочени в процесните фактури са доставени от конкретните доставчици на ревизираното лице, защото липсват договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за транспортиране, товарене - разтоварване, складови бази за съхранение, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, поради което първоинстанционния съд правилно е приел, че в настоящия случай липсват реални доставки между ревизираното лице и доставчиците. С оглед данните по делото и доводите на страните, липсата на облагаема доставка за получателя по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, като основен правопораждащ елемент, правилно е приета като достатъчна, за да се приеме, че не е налице правото на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно е и позоваването на касатора на практиката на СЕС. След като по делото не е доказано фактурираните стоки да са доставени от издателите на фактурите и доставките да са реално извършени, случаят се различава от тези по главните производства по цитираните в касационната жалба съединени дела на СЕС С-80/11 и С-142/11. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че по приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02 г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решенията по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно. В главните производства по посочените дела не е спорна реалността на доставките, което различава случаите от настоящия. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит първата, от които е осъществяване на доставката на стоки. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице. Предвид всичко изложено, постановеното решение не страда от посочените пороци в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размер, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение