Решение № 8545 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5413/2014 г.

Решение № 8545 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5413/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Милев Тодоров, от гр. София против решение № 4778/11.07.2013 г. по адм. дело № 3762/2013 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - НОИ изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Ответникът - НЕЛК не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение с оглед указанията, дадени с определение № 5117/11.04.2014 г. по адм. дело № 4177/2014 г. на петчленен състав на Върховния административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е експертно решение (ЕР) на НЕЛК № 0169/029 от 18.02.2013 г., II - ри състав по вътрешни болести, с което е отменено ЕР № 2262/8.10.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при V МБАЛ - гр. София и преписката е върната за ново произнасяне. Горестоящият административен орган е приел, че предвид неявяването на освидетелстваното лице за оценка на наличния функционален дефицит следва да приключи производството по документи. Установени са данни за урологични и очни заболявания, които не са обсъждани от ТЕЛК. Констатирана е липса на медицинска документация за възприетото от ТЕЛК за налично заболяване - хроничен пиелонефрит, оценено с 30% ТНР. По характера и тежестта на заболяванията не се спори, поради което констатациите на НЕЛК следва да бъдат възприети като компетентно изготвена експертиза за здравословното състояние на освидетелстваното лице. Спорът касае редовността на образуваното пред НЕЛК административно производство и влиянието му върху оспорения акт. Фактите в тази насока са изяснени вярно от административния съд. Жалбата пред НЕЛК е подадена от медицинската комисия на НОИ след като решението и медицинското досие на жалбоподателя са изпратени на НОИ на 24.10.2012 г. Медицинската комисия е обжалвала решението на ТЕЛК с жалба от 2.11.2012 г., т. е. в предвидения по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето срок. Обосновано първостепенният съд е приел, че жалбата е била допустима и не са били налице основания за прекратяване на производството пред НЕЛК. Правилно производството не е било прекратено и след неявяването на освидетелстваното лице за преглед, тъй като разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи урежда хипотезата, когато решение на ТЕЛК е обжалвано от освидетелстваното лице и то не се яви на преглед, а медицинската документация не е достатъчна, за да се вземе решение. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение