Решение № 340 от 12.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка /БНБ/, чрез пълномощник адв.А.Георгиев, срещу осъдителната част на решение 1161 от 24.02.2022г., постановено по адм.д. 13370/2017 г. по описа на Административен съд София -град /АССГ/ и частна жалба на БНБ, чрез пълномощник адв.А.Георгиев, срещу определение 5152 от 15.04.2022г. /неправилно посочено в частната жалба с 3152 от 15.04.2022 г./, постановено по същото дело, както и по касационна жалба, подадена от И. Величков от гр.София, чрез пълномощник адв. В.Скочев от АК-Варна, срещу отхвърлителната част на решение 1161 от 24.02.2022 г., постановено по адм.д. 13370/2017 г. по описа на АССГ и в частта, в която Величков е осъден да заплати на АССГ сумата от 334,46 лв. - изплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице. С обжалваното решение БНБ е осъдена да заплати на И. Величков сумата от 5 624,60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди законна лихва за забавено плащане на гарантирано вземане от 196 000 лева за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на неналични депозити в КТБ АД, като съдът е отхвърлил иска в останалата му част за периода от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014г. до 04.12.2014г. и за разликата до сумата от 8 627,96 лева. Съдът е отхвърлил и предявеният от Величков срещу БНБ иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на неналични депозити в КТБ АД в периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. в размер на 2 000 лева, част от сумата от 42 151,52 лева - разлика между вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатения му гарантиран размер на депозит. Съдът е осъдил Величков да заплати по сметка на АССГ сумата от 334,46 лв. изплатен депозит за вещо лице и е отхвърлил искането на БНБ за присъждане на адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на БНБ за изменение на решение 1161 от 24.02.2022 г. по адм.д. 13370/2017г. по описа на АССГ в частта за разноските. Касационният жалбоподател БНБ поддържа, че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно тълкува разрешенията дадени от Съда на Европейския съюз /СЕС/ в решенията по дела С-501/18 и С-571/16, съгласно които СЕС приема, че Директива 94/19/ЕО не дава основание да се приеме, че вложителят в банка има право на обезщетение за вреди, причинени от забавено изплащане на гарантирания размер на депозитите или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи. Твърди, че решаващият съд не е направил разграничение между надзорен и компетентен орган, както и че не е отчел обстоятелството, че в процесния период БНБ не е била компетентен орган по смисъла на директивата едва считано от 14.08.2015 г. БНБ е органът, компетентен в България да установява, че депозитите са неналични; че през 2014 г. БНБ не е имала материална компетентност да установи неналичност на депозитите в КТБ АД по силата на чл.1, пар.3, буква i) от Директивата едва с измененията на ЗБНБ и ЗКИ през 2015 г. БНБ е определена за орган, овластен да установява чрез административен акт, че влоговете в банка са неналични; че СЕС в решението по делото С-501/18 /т.3 от диспозитива/ коментира отговорност на държавата-членка, а не на БНБ. Сочи също, че първоинстанционният съд неправилно е приел че е налице вредоносен резултат за ищеца, при положение че същия не е доказал реално претърпени такива лихвата за забава е неприложим измерител на стойност, като договорната лихва по депозита е била начислена и платена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ до гарантирания размер, а остатъкът подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, както и че неправилно е приел че е налице причинно следствена връзка между твърдяното бездействие на БНБ и твърдения вредоносен резултат, каквато не е доказана от ищеца. Иска отмяна на решението в обжалваната част, като се отхвърли предявеният срещу БНБ иск като неоснователен. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение за един адвокат. Ответникът по касационната жалба на БНБ И. Величков от гр.София, не е взел становище по същата. Частният жалбоподател БНБ навежда като основание за неправилност на атакуваното определение, нарушение на материалния закон. Поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, която има незабавно действие. Излага съображения, че настоящият казус попада в хипотезата на заварено дело спрямо приетите промени в ЗИДЗОДОВ / обн.ДВ бр.94/2019г./ и с оглед дадените разрешения в Определение 2/20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело 1/2019 г., в полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на сторените от БНБ в първоинстанционното производство разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът по частната жалба И. Величков от гр.София, не е взел становище по същата. Касационният жалбоподател И. Величков от гр.София, чрез пълномощник адв.В.Скочев навежда като основание за неправилност на решението в оспорените части, нарушение на материалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е определил началната дата на забавата, като такава е следвало да бъде 30.06.2014 г., а не 25.07.2014г. и от тук не е присъдена претендираната сума от 8 627,96 лева; че съдът не е разгледал доводите че до това състояние на КТБ АД се е стигнало вследствие на неупражнен ефективен банков надзор и не е присъдена претендираната частична сума от 2 000 лв., както и че съдебната експертиза не е назначена по искане на ищеца и с оглед приложимата разпоредба на чл.10 от ЗОДОВ, отговорността за определения депозит не е негова. Иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение, по съществото на спора, с което се уважат предявените искове в пълен размер. Ответникът по касационната жалба на И. Величков -БНБ, чрез пълномощник адв.А.Георгиев, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че иска за лихвата е изцяло неоснователен и недоказан, по аргументите изложени в касационната им жалба срещу осъдителната част на атакуваното решение. По отношение на иска за разликата се споделят изводите на първоинстанционния съд и се сочи че касатора не сочи кое конкретно разписано в закона задължение за действие - правно или фактическо не е било изпълнено от страна на БНБ. Твърди и че в процеса не са установени и доказани и наличието на вредоносен резултат за ищеца и причинна връзка между дейността на БНБ, която не разполага с административни властнически правомощия спрямо вложителите в банки и претендирания вредоносен резултат. Иска решението в атакуваните от Величков части, като правилно да бъде оставено в сила. Претендират се и направените разноски пред двете инстанции, вкл. и възнаграждение за един адвокат. В проведеното пред ВАС съдебно заседание, касаторът и частен жалбоподател БНБ, редовно призован, се представлява от адв.А.Георгиев, който поддържа касационната жалба и частната жалба, подадени от БНБ, оспорва касационната жалба на Величков и поддържа възражението в отговора на същата, представя списък на разноските и доказателства за тяхното извършване. В проведеното пред ВАС съдебно заседание, касаторът И. Величков, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност както на касационните жалби, така и на частната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационните жалби и частната жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение в различните си части и определение са неблагоприятни и в срока по чл.211, ал. 1 АПК, респ.чл.230 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По касационните жалби: Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред АССГ е било образувано по предявени от И. Величков от гр.София срещу БНБ искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както следва: иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8 627,96 лв., представляващ законната лихва за забавено плащане на гарантирания размер на депозита на ищеца в КТБ АД за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г., претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, която е с директен ефект и частичен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лева, част от сумата от 42 151,52 лв., която сума представлява разликата между вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатеното му гарантирано вземане за периода от 20.06.2014г. до 12.01.2018 г. - вреди, причинени вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл.1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на неналични депозити в КТБ АД. От фактическа страна, административният съд е установил, че ищеца И. Величков е имал открити две сметки в лева и евро в КТБ АД за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит, със салдо към 30.06.2014 г. / с включени и начислени капитализирани лихви до 20.06.2014 г./, както следва: 164 681,13лв. и 33 937,79 евро. Установил е, че на 20.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т.3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.) Управителният съвет /УС/ на БНБ е приел Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., с което КТБ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, а на 06.11.2014г., с Решение 138 УС на БНБ е отнел и лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ АД. На посочената дата на ищеца е изпратена и информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000 лева към Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Установил е и, че вземането на ищеца за разликата между изплатения гарантиран депозит и сумата на депозита в КТБ АД, възлизаща на 42 151,52 лева, е включено под номер 3156 в списъка по чл.66, ал.7, т.1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на КТБ АД / в несъстоятелност/ вземания. По делото пред първата инстанция служебно от съда е допусната, събрана и кредитирана като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение за законната лихва върху сумата от 196 000 лв. за посочените от страните периоди. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел исковете, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за допустими, а БНБ - за надлежен ответник, като публично-правен орган на когото са възложени публичноправни функции и надзор на кредитните институции. Обобщил е, че на БНБ са възложени конкретни административни правомощия по Закона за кредитните институции, във връзка с които извършва административна дейност. Посочил е, че исковете следва да се разгледат по реда на АПК и ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). По съществото на исковете съдът е счел, че първата искова претенция е доказана по основание и частично основателна по размер до присъдената сума от 5 624,60 лв. и за част от процесния период, а именно: от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.. Аргументирал се е, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. Обсъдил е подробно относимите за казуса разпоредби на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити, относимото национално законодателство и даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО. Изложил е подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е БНБ, която с Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите, като преустановяването на достъпа до депозитите в КТБ АД е по причини, пряко свързани с финансовото й положение и не е съществувала близка перспектива да е в състояние да изплаща такива. Приел е, че в срок от 5 работни дни от тази констатация БНБ е следвало да постанови изричен акт по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата задължение, което тя не е изпълнила в посочения срок. Формирал е решаващия извод, че цитираната норма от Директива 94/19/ЕО е пряк източник на права и задължения, като овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лицензът на КТБ АД, поради неплатежоспособност. Допълнил е, че като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, което нарушение квалифицирал като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата за вреди. Приел е, че нарушението възпрепятствало задействането на механизма по компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата. Изложени са подробни съображения за наличието и на останалите две материалноправни предпоставки за реализиране на отговорността на БНБ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно причинена имуществена вреда под формата на невъзможност за ползване на паричния капитал от 196 000 лв., ощетяваща патримониума на ищеца, изразяваща се в законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обективен измерител на стойността на нарушеното право и справедлива компенсация, с която може да се възстанови справедливия баланс по чл.1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧ и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на БНБ и тази вреда. Счел е, че периодът, за който се дължи обезщетение, е от 26.07.2014 г. - датата, на която е следвало да започне изплащането на депозитите до гарантирания размер /денят, следващ последния ден от срока по чл. 10, пар. 1 от Директивата/ до 05.11.2014 г., предвид взетото на 06.11.2014г. решение за обявяване неналичността на депозитите с отнемане лиценза на КТБ АД. По отношение размера на обезщетението първоинстанционният съд се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като е обсъдил и разликата между възнаградителната лихва цена по договора за депозит и законната лихва - обезщетението на вредите от неизпълнение в срок на паричното задължение. Решаващият съд е уважил исковата претенция за сумата от 5 624,60 лв. и за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и е отхвърлил предявеният иск в останалата му част до сумата от 8 627,96 лева и за периода от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г.. По отношение на втория иск, съдът е счел същия за неоснователен и го е отхвърлил. Приел е за неоснователни оплакванията за неосъществен ефективен и ефикасен банков надзор от страна на БНБ, който е предвиден в обществен интерес, както и че чл.78, ал.9 от ЗКИ не предоставя право на иск за обезщетяване на вредите на частноправните субекти от неговото неупражняване. Посочил е също, че и правото на ЕС Директива 94/19 не регламентира самостоятелна възможност на депозантите да търсят отговорност от банковите надзорни органи за лош или недостатъчен надзор. Обосновал е и извод, че не се установяват претендираните вреди, като резултат от административна дейност на БНБ, както и че не се установява причинно следствена връзка между тях и сочените от ищеца действия, респ.бездействия на ответника. Първоинстанционният съд, на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, е осъдил ищеца да заплати по сметка на АССГ сумата от 334,46 лв. изплатен депозит за вещо лице и е отхвърлил искането на БНБ за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради неприложимост на разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ / ДВ, бр.94/2019 г./ По същите съображения, с оспореното определение, е отхвърлена и молбата на БНБ за изменение на решението в частта за разноските. Касационната инстанция преценява постановеното решение в частта, в която БНБ е осъдена да заплати на И. Величков сумата от 5 624,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от забавено изплащане на сумата от 196 000 лева в периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014г., от нарушение на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и е отхвърлил иска в останалата му част за периода от 30.06.2014 г. до 25.07.2014г. и от 06.11.2014г. до 04.12.2014г. и за разликата до сумата от 8 627,96 лева. като валидно, допустимо и правилно. При обективно установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от Величков иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантирания размер на депозита му в КТБ АД (в несъстоятелност), произтичащи от извършено от БНБ нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в незаконосъобразно бездействие за вземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в КТБ. Неоснователно е касационното оплакване на БНБ, че БНБ не се явява компетентният орган за претендирания исков период. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г. се установява, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно, за което отговорността не е на БНБ, а на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент обаче не освобождава от отговорност БНБ за проявеното бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар.3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, създава за компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Основателно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател БНБ, че изрично уреденото за БНБ в националното законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, да й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. БНБ е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Централната банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законноустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Касационната инстанция не споделя и касационното оплакване на БНБ, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ АД, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Както се посочи и по-горе в мотивите, с оглед правомощията й съобразно националното ни законодателство в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО и да изпълни произтичащото от посочената норма задължение. Неиздаването на решението, когато са били налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативноустановено задължение. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ АД. Относимият в случая въпрос е налице ли е било или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос АССГ е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право. Като неоснователни касационната инстанция преценява и възраженията на касатора БНБ, че ищеца не бил доказал причинена вреда и че претендираната вреда за забавено изплащане на вложенията му, не следва да се подвежда под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Като вреда се претендира законната лихва върху гарантирания размер на депозита на Величков в КТБ АД за периода на забавата. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. Ищецът е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичния му депозит, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ АД. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност на депозитите в КТБ АД, е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на Величков за гарантирания размер на депозита му в КТБ АД. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която се е намирал депозита на ищеца, нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на депозита му, Централната банка е органът, който е следвало да издаде акта, който акт е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищеца за паричното му вземане от ФГВБ. Последният е получил със забава гарантирания размер на депозита му в КТБ АД, която забава е провокирана от държавен орган, от акта, на който е зависило изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. Законът урежда както вредата при несвоевременно изпълнение на парично задължение, така и обезщетението за нея и начина му на изчисляване. В конкретния случай вредата се изразява в забава за получаване на дължимата парична сума и е доказана до уважения от съда размер. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно началната дата на периода, за който се дължи обезщетението. Срокът от пет работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под специален надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при вземане на дължимото се решение по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5-дневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита му в КТБ АД. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата, включително, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това, както правилно е определил първоинстанционният съд, периодът, за който се дължи обезщетение, е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014г.. Следователно за периода от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г. не е налице бездействие от страна на БНБ, поради което оплакванията на касационния жалбоподател Величков в тази връзка се явяват несъстоятелни. Неоснователен е доводът на касатора БНБ, че не е налице вреда в случая, тъй като за периода, в който КТБ АД е била поставена под специален надзор, ищецът е получавал договорни лихви за вложенията си в КТБ АД. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита му. С оглед изложеното, касационният състав преценява, като неоснователни и възраженията на касационния жалбоподател БНБ за липса на причинно-следствена връзка между забавата и поведението на Централната банка. Предвид изложените съображения, подадената от БНБ касационна жалба в осъдителната част и подадената от Величков касационна жалба в отхвърлителната част досежно първия иск се явяват неоснователни, поради което оспореното решение в тази част като правилно, следва да се остави в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно и в частта, в която Съдът е отхвърлил предявеният от Величков против БНБ частичен иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лева, част от пълния размер на сумата от 42 151,52 лева, представляваща разликата между изплатения гарантиран депозит и сумата на депозита в КТБ АД, причинени вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл.1, §3, буква i) от Директива 94/19 за установяване на неналични депозити в КТБ АД. Исковата претенция се основава на твърдения за неосъществен достатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност, основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия и бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се докаже наличието на отменен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, от които пряко и непосредствено да е причинена вреда. Обявяването на търговска банка в неплатежоспособност е в резултат на самата дейност на банката и на управителните й органи, а не на БНБ. С оглед принципното положение, че вложителите, в т.ч. и в банки, носят риска от начина, по който инвестират паричните си средства, държавите, включително в лицето на централните си банки, не могат да поемат изцяло отговорността и гарантирането на всички вложени в банковата система парични средства. Обратното разрешение би довело до поставяне в риск на сигурността на банковите и финансовите системи и би противоречало на обществения интерес, който в случая има превес над частния. Именно с цел осигуряване сигурност във финансовата сфера във всички държави-членки на ЕС, гарантиран от държавата е определен размер на влоговете, а именно до 100 000 евро. За суми над този размер финансовият риск се носи от вложителя. В националното ни законодателство, това разрешение е намерило отражение в чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките, съгласно който Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл.2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. По делото няма спор, че ищеца е включен като кредитор в производството по несъстоятелност на КТБ АД. Следователно именно в това производство същия ще удовлетвори правото си да получи и разликата между изплатеният му гарантиран депозит и сумата на депозита му в КТБ АД. Законосъобразността на посочените доводи се потвърждава и от мотивите на решение на СЕС от 25 март 2021 година по дело C501/18. Предвид изложените съображения, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на БНБ рефлектиращи върху невъзможността ищеца да получи вложените в КТБ АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която има вложения ищеца, а се твърди неговата непълнота и неефективност, които обстоятелства съдът не е компетентен да преценява в производството по чл. 203 АПК, защото са в рамките на предвидената по закон оперативна самостоятелност на органа. Правилни са и изводите, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищеца е прието в производството по несъстоятелност, към което БНБ няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. След като не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция, над гарантирания размер на влоговете, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил частично предявеният иск и решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Правилно е решението и в частта, в която Величков е осъден да заплати на АССГ сумата от 334,46 лв. изплатен депозит за вещо лице. Независимо че съдебно счетоводната експертиза е назначена от съда, задачите на същата са свързани с установяването, посредством специални знания, на факти относими към предявения от Величков частичен иск, т.е. експертизата се явява в интерес на ищеца. С отхвърлянето на този иск, на основание чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ /в относимата редакция/, съгласно която разпоредба ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, ищецът следва да заплати на АССГ направените разноски за този иск, представляващи изплатен депозит за вещо лице. По частната жалба, подадена от БНБ: Частната жалба е неоснователна. Определение 5152 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. 13370/2017 г. по описа на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията, съгласно изм. и доп., публ. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в случая, доколкото съгласно пар. 6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 06.12.2017 г. Наред с горното, в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (в приложимата редакция преди изменението и допълнението на закона, обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.) се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, като от една страна, е дадено ясно разграничение на отговорността за разноски на ищеца и ответника в процеса, а от друга страна, като е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. С оглед посочените разпоредби, не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на адвокатско възнаграждение и при частично отхвърляне на иска му, каквато е настоящата хипотеза, в т.ч. и досежно исковете по които производството е прекратено. Ето защо, правилно АССГ е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за разноски, респ. да бъде допълнено обжалваното съдебно решение, предмет на касационнен контрол. Неоснователни са и доводите, че обжалваното определение противоречи на Определение 2 от 20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело 1/2019 г. С посоченото определение се отклонява искане за приемане на тълкувателно постановление, поради което същото не попада в кръга на актовете, посочени в чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). По изложените съображения, атакуваното определение, като правилно, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия