Решение № 6065 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9399/2014. г.

Решение № 6065 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9399/2014. г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община чрез юриск. М. Иванова срещу решение № 3230 от 14.05.2014 г., постановено по адм. дело № 4370 от 2013 г. по описа на Административния съд - София град, 24-ти състав. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. Иванова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът, "Дом Яворов" ЕООД - гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Милкова, която оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в представен по делото писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 73, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е отменил като незаконосъобразна Заповед № СО-РД-09-271 от 22.03.2013 г. на кмета на Столична община, с която е наредено на "Дом Яворов" ЕООД - гр. София в срок от 15 дни от получаване на заповедта да предприеме всички необходими мерки за незабавното изпълнение на предвидените в одобрените проекти към Разрешение за строеж № 395/24.06.2008 г. на главния архитект на София за "Реконструкция и преустройство на къща музей "Пейо Яворов" - паметник на културата" строително-монтажни работи и в срок до края на 2013 г. да завърши изпълнението на предвидените в одобрените проекти СМР съгласно издаденото разрешение за строеж № 395/24.06.2008 г. на главния архитект на София за "Реконструкция и преустройство на къща музей "Пейо Яворов"- паметник на културата", находяща се в УПИ VII-10, кв. 413, м. "Центъра", район "Средец" с административен адрес: гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 136. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, макар издаден от компетентен по закон административен орган, съобразно изискванията за форма и реквизити и в съответствие с административнопроизводствените правила, заповедта е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Макар чрез назначаване на предвидената по закон комисия в посочения в чл. 73, ал. 2 от ЗКН състав да е изпълнена процедурата по чл. 73, ал. 2, макар да е изготвен предвидения по закон констативен протокол, установяващ влошеното състояние на паметника на културата и необходимостта от извършването на конструктивни и реставрационни мероприятия за запазване на същия, административният орган не е посочил в диспозитива на акта си конкретните укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, които собственикът на сградата е длъжен да извърши, а директно и в противоречие със закона е препратил към проектната документация, съставляваща част от и одобрена с оглед разрешение за строеж № 395/24.06.2008 г. на главния архитект на София с адресат - праводателят на жалбоподателя. Според АССГ тази проектна документация, към която препраща административният орган в заповедта си, не е съгласувана по смисъла на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН - от една страна, а от друга - не е действаща, доколкото според разпоредбата на чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както разрешението за строеж от 2008 г., така и одобрените проекти, са загубили действието си към датата на издаване на административния акт, тъй като разрешението за строеж е влязло в сила на 27.08.2008 г. и /съгласно СТЕ/ в 3-годишен срок от тази дата не е извършено, нито е отпочнало предвиденото с него строителство и разрешението за строеж не е презаверено в законоустановения едногодишен срок. Според АССГ с препращането към инвестиционните проекти, неразделна част от разрешението за строеж № 395/24.06.2008 г., както комисията по чл. 73, ал. 2 от ЗКН, така и административният орган по чл. 73, ал. 3 от ЗКН не са изпълнили законовото си задължение не само да установят състоянието на културната ценност, но и да посочат конкретно вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. По горните съображения административният съд е отменил като незаконосъобразна атакуваната пред него заповед на кмета на Столична община с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е правилно. Правилно АССГ е приел, че обжалваната заповед на кмета на Столична община е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон. Макар административният орган, базирайки се на констативния протокол по чл. 73, ал. 2 от ЗКН, правилно да е заключил, че на собственика на сградата - паметник на културата, следва да се дадат задължителни указания в определен срок да извърши необходимите по смисъла на чл. 73, ал. 3 от ЗКН СМР, същият орган не е спазил материалноправните изисквания за това. Вместо да посочи конкретно по вид и обхват необходимите за запазване паметника на културата укрепителни, реставрационни, консервационни и ремонтни дейности, кметът на Столична община е препратил директно и изцяло към вече загубили действието си по смисъла на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ инвестиционни проекти. Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите в касационната жалба доводи за това, че административният орган в заповедта си по чл. 73, ал. 3 от ЗКН е длъжен да посочи конкретните СМР, които лицата по чл. 71 от ЗКН следва да извършат, като съгласуването на проектната документация за тези СМР по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН и издаването на разрешение за строеж за извършването им следват постановяването на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН. Въпреки горния извод, правилно АССГ е приел, че атакуваната пред него заповед е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като в същата кметът на общината не е посочил каква част от предвидените в инвестиционните проекти от 2008 г. СМР следва да бъдат извършени, още повече, че същите проекти предвиждат СМР, свързани освен с консервацията и реставрацията на съществуващата сграда, така и с промяна на предназначението й - за пиано бар с над 30 места. Доколкото жалбоподателят изрично е заявил, че не споделя инвестиционните намерения на праводателя си и не желае да ползва сградата като пиано-бар, на още по-силното основание следва да се приеме, че административният орган в издадения акт по чл. 73, ал. 3 от ЗКН е дължал индивидуализиране по вид и обем на конкретните реставрационни, укрепителни и ремонтни дейности, необходими за укрепване и запазване на паметника на културата, които са отделни и различни от предвидената в инвестиционните проекти от 2008 г. промяна на предназначението на част от същата сграда - за пиано бар. Като не е сторил това, кметът на Столична община е постановил акта си в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона - пороци по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение