Решение № 770 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2016 г.

Решение № 770 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на отбраната, чрез юрк. Янакиева, срещу решение № 1924 от 21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 12311/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Я., която поддържа жалбата. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър- С., редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата. Ответникът- К. В. Д., в съдебно заседание се явява лично и с адв. П., който оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която то е неблагоприятно. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо. Съображенията за това следните: С оспореното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на Министерството на отбраната против писмо с изх. № 20-55497/29.09.2015 г. на началника на СГКК- С., съдържащо уведомление за направено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти относно самостоятелен обект с идентификатор 68134.4333.1.156. Приел е, че писмото представлява законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на административно- производствените правила и в изискуемата форма. Според нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следователно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗКИР следва да тълкува в редакцията й към ДВ, бр. 49 от 2014 г. Тя предвижда, че измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършва при възникване на нови, или при промяна на данните, подлежащи на записване; отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 от същата норма и чл. 41, ал. 6 ЗКИР; констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните, а според чл. 43, ал. 2 - при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните на всички лица и документи. Тези изменения се правят без да е необходимо за целта да се издава заповед - по арг. на чл. 53а ЗКИР. В случая процесното изменение в кадастралния регистър на гр. С. се извършва без да се издава заповед на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Предвид посоченото, писмото, което инстанцията по същество е разгледала и приела, че е индивидуален административен акт, не притежава белезите на такъв, с оглед дефиницията на чл. 21 от АПК. Видно от съдържанието му, писмото има уведомителен характер и не създава права или задължения, респ. не засяга законни интереси на Министерството на отбраната. С него на страната се оповестява самото действие по вписването на извършените промени в кадастралния регистър. Направеният извод от административния съд, че се оспорва писмото, не е съобразен с приложимата разпоредба, касаеща посоченото изменение - чл. 53а от ЗКИР (в посочената й по-горе относима редакция), съгласно която не се издава заповед, като за измененията от типа на стореното се съобщава по реда на АПК на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им - чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Противно на възприетото от Административен съд С.- град становище, предмет на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК не е самото писмо, а извършеното действие по вписването в кадастралния регистър, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт - изразено с действие волеизявление на административен орган. Въз основа на всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд се е произнесъл по акт, който не е подлежал на съдебно оспорване като непритежаващ квалификацията на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което е постановил недопустимо решение, /в този смисъл решение № 7834/28.06.2016 г. по адм. дело 1450/2016 г. по описа на ВАС, решение № 8516/8.07.2016 г. по адм. дело № 11873/2015 г. по описа на ВАС, определение № 8034/1.2015 г. по адм. дело 6548/2015 г. по описа на ВАС, определение № 4588/23.04.2015 г. по адм. Дело 2131/2015 г. по описа на ВАС/. Ето защо и с оглед правомощията, дадени на Върховния административен съд като касационна инстанция и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК атакуваният съдебен акт следва да бъде обезсилен и делото да се върне на Административен съд С.- град за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по жалбата на Министерството на отбраната срещу извършеното чрез действия изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти, с което на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР са записани данни за собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 68134.4333.1.156. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,