Решение № 8559 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2018 г.

Решение № 8559 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Пето РУ – СДВР, чрез юрк. В. Пашунов против решение № 2535/16.04.2018 г. на Административен съд, С. - град, постановено по адм. дело № 12232/2017 г. С решението е отменена заповед за задържане на лице № 229/3054/20.10.2017 г., издадена от полицейски орган при Пето РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР С. Н. е задържан за срок до 24 часа. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че административният акт съдържа фактически и правни основания за задържането на лицето съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР и е издаден при наличие на предвидените в ЗМВР предпоставки. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски в полза на СДВР. Ответникът - С. Н., чрез адв. Ц. В. оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 229/3054/20.10.2017 г., издадена от полицейски орган при Пето РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР С. Н. е задържан за срок до 24 часа. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта не съдържа фактически основания за задържането на лицето. Посочено е единствено правното основание за издаването й по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съдът е приложил тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на Върховния административен съд по т. д. № ТР № 4/2002 г., според което липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е посочил, че мотиви за издаването на акта не се съдържат и в другите документи по делото. Липсата на конкретни данни свързващи задържаното лице с извършено престъпление, според обосновава извод за липса на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Другият аргумент за незаконосъобразност на оспорената заповед е несъответствието й с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка съдът е изложил съображения, че задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява ограничаване правото на свобода и съгласно чл. 5, § 1 б "с" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената от закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление и е обосновал извод, че в конкретния случай задържането не е обосновано с никоя от посочените цели. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. В решението от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09 е посочено, че чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно основание за Съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е несъвместимо с принципа на защита от произвол (параграф 47). В конкретния случай оспорената заповед съдържа само правното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаването й и чл. 345 НК. Така мотивирана, заповедта не отговаря на изискванията по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР да съдържа фактически основания за задържането. Доколкото в съдебното производство от административния орган са събрани допълнителни доказателства от образуваното срещу С. Н. досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, следва да се извърши проверка дали не се съдържат мотиви за задържането му и в други документи (параграф 48 от цитираното решение на ЕСПЧ). Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени отделно, в други документи, които изхождат от органа, издал акта най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган. По делото е представена докладна записка от 20.10.2017 г. на полицейския орган, издал оспорения акт - Е. Д., ст. полицай в 05 РПУ – С., в която са посочени обстоятелствата, при които С. Н. е спрян за проверка на 20.10.2017 г., около 14. 45 ч в гр. С. и обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила му са с изтекъл срок на 18.10.2017 г., но е посочено, че за констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В тази докладна записка от полицейския орган не са изложени каквито и да било съображения, че лицето е заподозряно в извършването на престъпление. Освен това в заповедта липсва препращане към образуваното досъдебно производство или към съставения АУАН, за да се приеме, че фактите, описани в приложените документи съставляват фактически основания за издаването й. С оглед на посочените доказателства законосъобразно съдът е приел, че оспореният административен акт не е мотивиран и не отговаря на изискването за съдържание по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Съгласно постановление № 4/1976 по гр. д. № 3/76 на Пленума на ВС задължението за мотивиране съществува за административния орган и когато е овластен от закона да реши въпроса по своя преценка, в рамките на оперативната му самостоятелност, какъвто е и процесният случай. Задържането за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която се прилага с цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Законосъобразно съдът е приел, че в случая не се установява съответствието на оспорения акт за задържане с посочените цели. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не е засегнато от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски на основание чл. 143 АПК се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на доказателства за направени разходи за адвокатска защита, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,