Решение № 9561 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4321/2026 г.
ВАСШесто отделение06.10.2026 г.докладчик Явор Колев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1217 от 24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 44/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на МБАЛ „Св. Иван Рилски – Горна Оряховица“ ЕООД срещу Писмена покана за възстановяване на суми получени без основание № 04/29-02-10/519/29.12.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново. ОСЪЖДА МБАЛ „Св. Иван Рилски – Горна Оряховица“ ЕООД със седалище в гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий“ № 72 да заплати на Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр. София, ул."Кричим"№1 разноски в размер на 245,42(двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор РЗОК – Велико Търново, чрез процесуален представител Р. Антонов, срещу Решение № 1217 от 24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 44/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми получени без основание № 04/29-02-10/519/29.12.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново. Изложени са подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД срещу поканата. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД, чрез адв. Местан, оспорва същата и настоява за отхвърлянето ѝ. Претендира разноски. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за основателна. За да уважи жалбата на болничното заведение срещу издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че административният орган и проверяващите не са изследвали вида на заболяванията (дали са основни или придружаващи), за да направят обоснована преценка за нуждата от комплексно лечение. На следващо място се сочи, че като единствен аргумент за отклонение от принципа, заложен в чл.379 от НРД за МД 2023 – 2025 г. административният орган е изложил, че са били налице индикации за хоспитализация по КП № 75.1 още при хоспитализацията по КП № 33. В случая за едно ЗОЛ са били установени многократни хоспитализации за периода април 2025 г. до юни 2025 г. В болничното заведение за времето от 02.05.2025 г. до 11:05 часа на 05.05.2025 г. е било хоспитализирано здравноосигуреното лице А. А. по клинична пътека [№] „[заличен текст“ с история на заболяването № 3072/2025 г. с вписана окончателна диагноза „[заличен текст]“ и следните придружаващи заболявания: [N] „[заличен текст]“; [№] „[заличен текст]“; [№] „[заличен текст“; [№] „[заличен текст]“, [№] „[заличен текст]“; [№] „[заличен текст]“. Извършени са кръвни изследвания и установен нисък хемоглобин. Не е била налична положителна динамика в клинико-лабораторните показатели по отношение на стойностите на хемоглобина, консултативни прегледи в лечебното заведение не са извършвани, пациентката е била дехоспитализирана без отправени препоръки към ОПЛ или друга структура на болнична и/или извънболнична медицинска помощ, относно ниският хемоглобин. Само час и половина по-късно в 12:31 часа на 05.05.2025 г. ЗОЛ е било хоспитализирано в условията на спешност по КП [№] „[заличен текст]“ с посочена там основна диагноза [№] „[заличен текст]“, като в съставената История на заболяването № 3117/2025 г. е посочено, че пациентът е насочен от „болница“ (визиран е рег. номер на същото лечебно заведение). След хоспитализацията на 05.05.2025 г. са били извършени задължителните диагностични и терапевтични процедури от алгоритъма на КП № 33, вкл. ПКК, от която се установяват високи стойности на чернодробните ензими. Пациентката е била изписана на 08.05.2025 г. в 9:05 ч., като е посочено, че се „изписва със стабилизиране на хемодинамиката, овладяване на спимптоматиката и оптимизиране на терапията. Липсва медицински риск от приключване на болничното лечение“. Само час и четиридесет минути по-късно на 08.05.2025 г. в 10:45 ч. ЗОЛ е хоспитализирано отново в МБАЛ „ Св. Иван Рилски – Горна Оряховица“ ЕООД по КП [№] „[заличен текст]“. Първият съществен въпрос, на който тук се дължи отговор, е пред колко хоспитализации сме изправени, дали те са две, както сочи съставената от изпълнителя болнична медицинска документация, или по същество това представлява една хоспитализация при всеки случай. Според този състав на касационната инстанция в казусите е налице една хоспитализация, доколкото приема и изписването от отделните клиники/отделения на лечебното заведение в случая не слагат край на болничния престой на ЗОЛ А. А., като е видно от същата тази документация, че физически лицето не е напускало лечебното заведение, а само е преминало от една негова структура в друга, без да е налице дори ден, в който същата да не е лекувана в болничното заведение. В този смисъл наличието на хоспитализация се преценя спрямо осъществения престой на лицата и проведеното им лечение в здравното заведение като цяло. Извършеното в случая „изписване“ от едно отделение/клиника и незабавен прием в друго отделение/клиника не обосновава извод за съществуване и на втора хоспитализация, след като лицето обективно не е напуснало болничното заведение и не е налице документиран нито един ден без болничен престой. На следващо място и предвид разпоредбата на чл.379, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. на лицето му се е дължало комплексно (или едновременно) лечение(осигурява се всяка една отделна част от цялостния процес на лечение) на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД в крайна сметка е направила това, лекувайки лицето в различните свои звена, като медицински специалисти от различни области са провели адекватно лечение на основното, придружаващите(хронични) заболявания и появилите се усложнения, които също могат да бъдат от спешен порядък. Именно във връзка с установените при хоспитализацията по КП [заличен текст], лечебното заведение е следвало да се извърши комплексно лечение по КП [№], а не отчитане на две или повече КП за отделните заболявания. В този смисъл липсата на нарушения на диагностично-лечебния алгоритъм по всяка една от хоспитализациите е без съществено значение за заплащането на тези дейности по две отделни клинични пътеки, с оглед посочените по-горе задължения на болницата. В тази връзка следва да се посочи, че при прилагането на КП [№] „[заличен текст]“ хоспитализацията е свързана с прием в спешен порядък, т.е. внезапно моментно значително влошаване състоянието на пациента, а КП [№] касае лечението на чернодробни заболявания, за чието развитие е необходим по-продължителен период от време – за тях не е характерно рязко, внезапно, тежко проявяване. В случая при спазване на изискването на чл.379, ал.1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. при проведено лечение по КП [№], в рамките на която се приложени медикаменти и са установени медицински критерии за провеждане на лечение по КП № 75.1, е следвало да завърши лечението именно по КП [№]. Подобна промяна е допустима от закона и в такъв случай следва да се заплати КП, по която е приключило лечението. Именно и поради това е въведено правилото на чл.379 ал.1 от действащия НРД за МД, тъй като болницата дължи на пациента комплексно лечение на основно заболяване, придружаващите такива и настъпилите усложнения, което следва да се отчете само по една клинична пътека. При това положение касационната жалба на директор РЗОК е основателна и без основание е извършено заплащане на две клинични пътеки при една хоспитализация, след като за лицето няма прекъсване на дните в болничния му престой, а здравната каса е заплатила само едната(при това по-скъпата). Това обосновава извод за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на МБАЛ „Св. Иван Рилски – Горна Оряховица“ ЕООД срещу издадената писмена покана. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 245,42 евро за: юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции в размер на 200 лева за първата(на основание чл.24 от Наредба за заплащането правната помощ) и 80 лева за втората(на основание чл.25а ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като е изготвена само касационна жалба, без явяване на процесуалния представител в съдебно заседание) или общо 143,16 евро и 102,26 евро за платената ДТ за касационно обжалване, които МБАЛ „Св. Иван Рилски – Горна Оряховица“ ЕООД ще следва да заплати. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 208 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 379, ал. 1 НРД
- чл. 379 НРД
- чл. 24
- чл. 25, ал. 3
- чл. 379, ал. 1