Решение № 8713 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2502/2009 г.

Решение № 8713 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2502/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 780 от 17.12.2008 г. по адм. дело № 1408/2005 г. на Варненския окръжен съд, АО, II състав, с което е отменено Решение № 137/04.07.2005 г. на ТД гр. Варна, с което на "Германише Лойд България" ООД е отказано възстановяване на ДДС в размер на 815, 96 лв., потвърдено с Решение № 747/18.08.2005 г. на РДД гр. Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Касаторът моли да бъде отменено решението и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Германише Лойд България" ЕООД гр. Варна, в писмено становище, изготвено от адв. Виолета Георгиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на Варненския окръжен съд, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. За да отмени обжалваното решение, Варненският окръжен съд е установил следното: С Решение № 137/04.07.2005 г. на ТД гр. Варна на "Германише Лойд България" ООД е отказано възстановяване на ДДС в размер на 815, 96 лв. за д. период м. 05.2005 г. по подадена СД по ЗДДС с вх. № 0300909778/13.06.2005 г. с основанието, че през процесния период са осъществени и декларирани освободени доставки по смисъла на чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (отм.). От заключението на изслушаната по делото ССЕ, съдът е установил, че жалбоподателят е извършил продажби свързани със "Сертификации - одити по ИСО", за които изпълнението по тях свързано с издаването на такива сертификати се извършва от "Германише Лойд Германия", т. е. са с място на изпълнение извън страната и които са регламентирани в чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (отм.) и документирани с опростени фактури, като общият обем на освободените продажби за м. 05.2005 г. е 20055,06 лв. ВОС е констатирал, че през процесния период покупките на дружеството са свързани с издадени данъчни и опростени фактури покупка за материали и услуги, свързани с дейността му, които са: сделки без право на данъчен кредит в размер на 5186, 42 лв.; сделки с право на данъчен кредит в размер на 4079,78 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит - 815,96 лв. От приложената към данъчната преписка справка от жалбоподателя първоинстанционният съд е установил, че дружеството е извършило продажби за износ по смисъла на чл. 14 от ЗДДС (отм.), които представляват 88,01% от общия обем продажби и с оглед обстоятелството, че няма установени данъчни задължения, то съгласно чл. 77, ал. 2 от ЗДДС (отм.) следва в 45-дневен срок от подаване на СД за м. 05.2005 г. (т. е. от 14.06.2005 г. до 28.07.2005 г.) да бъде възстановен декларираният ДДС за възстановяване в клетка 80 на СД в размер на 815,96 лв. По делото е приета и СТЕ, въз основа на която решаващият състав е установил, че дружеството е извършвало сървей (преглед) на кораби и издадените и заверени корабни сертификационни документи са задължителен и възложителен елемент (неотменна част) от строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораби. Съобразно изложените по-горе доводи, ОС-Варна е обосновал извода, че осъществяваната от жалбоподателя дейност е неразривно свързана и е част от дейностите посочени изчерпателно в чл. 17, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което е приел, че извършените услуги са сделки за износ, облагаеми със ставка 0, а данъчният орган неправилно е счел посочените доставки за облагаеми и е отказал данък за възстановяване в размер на 815,96 лв. С оглед тези съображения ВОС е отменил като незаконосъобразно процесното Решение на ТД гр. Варна и потвърдилото го решение на РДД гр. Варна. Така постановеното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя аргументацията на ВОС и крайния му извод, че за дружеството е възникнало право на възстановяване на ДДС в размер на 815,96 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от ЗДДС (отм.), регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило износ по смисъла на чл. 14 и доставки по чл. 92 на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и няма установени и неизплатени данъчни задължения, има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 30-дневен срок от подаването на справката-декларация. От представената по делото СД вх. № 0300909778/13.06.2005 г. подадена от "Германише Лойд България" ЕООД е видно, че в Раздел А "Данни за извършените доставки и начисления ДДС", дружеството е декларирало, че през процесния данъчен период - м. 05.2005 г. е осъществявало само освободени доставки на стойност 20055,06 лв. Данъчният орган, а и вещото лице по приетата ССЕ са установили, че тези доставки са с място на изпълнение извън страната, които са регламентирани в чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (отм.). Дружеството (сега ответник по касационната жалба) не е декларирало облагаеми доставки в кл. 01 на СД, както и доставки, представляващи износ - кл. 02. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68, когато стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки по смисъла на чл. 33 . За разлика от сделките за износ по чл. 14 и сл. от ЗДДС (отм.), при които данъчната ставка съгласно чл. 54 от с. з. е нула, при освободените доставки липсва данъчна ставка, тъй като ДДС въобще не се начислява. От това следва, че при сделките за износ също не се заплаща ДДС, но при извършени разходи, свързани с този износ може да се претендира данъчен кредит. При освободените сделки това не може да стане, тъй като ДДС не се дължи, както за тези сделки, така и за свързаните с тях и извършените по повод тяхното осъществяване разходи. Съобразно горното, неправилно ОС-Варна е приел, че в процесния случай следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 17, т. 4 от ЗДДС (отм.) във вр. чл. 14 от с. з. и съответно неправилно е приел, че извършените услуги представляват сделки за износ, които са облагаеми с данъчна ставка по ДДС - нула. Предвид изложеното, касационната жалба се явява основателна, а решението като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Германише Лойд България" ЕООД гр. Варна. По отношение на претенцията за разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, настоящият състав намира, че такива се дължат в размер на 100 лв. само за производството пред ОС-Варна. За касационната инстанция на жалбоподателя не се следват разноски, тъй като същият не е бил процесуално представляван в с. з. проведено на 02.06.2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, ВАС - първо А отделение