Решение № 442 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2017 г.

Решение № 442 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Ч.-П. против решение № 8334 от 23.12.2016 г., постановено по адм. д. № 2859/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбите на Т. С. Ч., Х. Д. Ч.-П. и С. Д. С. против решение № 437/09.07.2015 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен план за регулация и план за застрояване на м. "Юбилейна гора I и II част", в частта му относно ПИ с идентификатор 68134.4300.553, за който е отреден УПИ VII-553, кв. 15, м. "Юбилейна гора" по плана на гр. С., район "О. К.". Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадената от компетентен орган съгласно изискването на чл. 129, ал. 1 ЗУТ като обхватът на одобрения ПУП е над три квартала при спазване на необходимия кворум и мнозинство. Правилно съдът приема, че оспореният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Законосъобразни са и изводите на съда, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство започва със заповед на главния архитект на Столична община, въз основа на заповед за делегиране на права, с която процесният ПУП е допуснат за изработване. Изработени са проекти и план схеми на техническата инфраструктура, с обяснителни записки, които са съгласувани по предвидения за това в закона ред, при което са спазени изискванията на чл. 64, ал. 2 и чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Проектът е съобщен съобразно правилото на чл. 128, ал. 2 ЗУТ. Проведени са обществени обсъждания, подаденото възражение от жалбоподателите е обсъдено от ОЕСУТ, като са изложени съображения за тяхната неоснователност. От събраните по делото доказателства е установено, че е спазена предвидената в закона процедура по одобряване на ПУП. Следователно изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Със същото в оспорената му част е одобрен ПУП - ПР и ПЗ за процесния ПИ без допускане на намалени отстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица. По безспорен начин по делото е установено, че територията, предмет на плана е с неприложена първа регулация, поради което са приложими изискванията на чл. 16 ЗУТ. От събраните по делото доказателства в т. ч. и заключенията на допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че по отношение на процесния ПИ е спазено правилото на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като съгласно ПУП прехвърлената с плана площ е 20% от площта на имота и е отредена за предвижданията по цитираната норма. Установено е, че процесния план отнема приблизително еднакъв процент от всички имоти, а отнетия от имотите процент е изчислен за целия обхват на разработката. Спазен е и чл. 16, ал. 2 ЗУТ като планът е изработен на базата на одобрена кадастрална карта. Съобразено е и изискването на чл. 16, ал. 3 ЗУТ, като предвидено в плана застрояване за процесния УПИ отговаря на изискванията за височина на сградите и разстоянията между тях като не са допуснати намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради включително през улица. Изобразеното застрояване в плана е условно обозначено със задължителни линии за застрояване, които не са котирани, като в решението на СОС е отбелязано, че застрояването се одобрява при спазване на изискванията за разстояния по чл. 31, 32 и 35 ЗУТ и е съобразено с изискванията на чл. 27, ал. 2 и 26 ЗУТ. Правилно съдът приема, че фактът, че задължителните линии на застрояване на са котирани не обосновава незаконосъобразност на административния акт. Планът за застрояване е в рамките на ПУП, на който разстоянията между сгради и имоти не са означават в графичната част. За имота е предвидено свободно стоящо нискоетажно застрояване, като планът за застрояване на УПИ VII-553 е съобразен с устройствените показатели за зона Жм и със сервитута на съществуващия газопровод, като доказателства, установяващи, че с плана за застрояване са нарушени устройствените показатели на зоната и че е налице противоречие между установените линии на застрояване в плана и устройствените показатели на устройствената зона, в която попада имота, не са ангажирани, поради което твърдението на касаторката в тази смисъл е неоснователно. Правилно съдът приема, че определения УПИ е равностоен на поземления имот, като и че ПУП е съобразен с предвижданията на ОУП, като е спазено изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и не е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че проектното решение е съобразено с изискванията на ОУП и дава възможност за икономично и осъществимо устройство на територията, поради което изводът на съда за спазване на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, е законосъобразен. Доводът в касационната жалба в обратния смисъл е неоснователен, тъй като ОЕСУТ обсъжда възражението на жалбоподателката и предложението трасето на улицата между о. т. 135 и о. т. 139 да минава по трасето на съществуващия газопровод и приема, че предложението за прокарване на исканата нова улица е в разрез с изискванията на чл. 108, ал. 5 и 6 ЗУТ и ще отнеме допълнително площи от имота. Доказателства, че това предложение е по-икономично осъществимо и съществува друга по-благоприятна възможност за процедиране по делото не са ангажирани. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че следва площта заета от газопровода да се прибави към редуцираната площ от 20 %. В тази връзка правилно съдът приема, че сервитута, през който преминава газопровода е собственост на жалбоподателите и не се прехвърля на общината, поради което неговата площ не следва да се включва в редуцираната площ от имота. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът правилно разпределя доказателствената тежест на страните, като от събраните по делото доказателства е установена законосъобразността на оспорения административния акт, а доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателите не са ангажирани от последните. Действително съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което в случая по делото е установено от събраните доказателства, като такива, които да ги опровергават не са ангажирани. След като жалбоподателката в първоинстанционното производство твърди наличието на факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, то същата следва да ангажира доказателства за това (чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК), което не е сторено в т. ч. не са ангажирани и доказателства, установяващи съществуването на по-икономично осъществимо предложение относно трасето на проектираната улица. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,