Решение № 1280 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2007 г.

Решение № 1280 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Г. С., В. С. М., Н. К. Н., С. К. Н., В. Н. К., М. Ц. Н., Д. С. Н., М. Й. Н., И. Й. Н., К. В. Н., Г. В. Н. и Г. В. Н., всички от гр. Б., област София град, чрез повереника им адв. Л от АК - София, против въззивното решение на Софийския градски съд от 13.03.2007 г., постановено по гр. д. № 1269/2003 г., с което е оставено в сила решението от 18.06.2002 г. по гр.д. № 9390/2001 г. на Софийския районен съд, 40 с-в, с което са отхвърлени исковете им против С. П. Р. от гр. С., с правно основание чл. 108 ЗС. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда или за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените ревандикационни искове. Ответникът по жалбата, С. П. Р., чрез поверениците си адв. Т адв. Челебиев, и двамата от АК - София, оспорва жалбата и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предявени са в субективно съединение искове от В. Г. С., В. С. М., Н. К. Н., С. К. Н., В. Н. К., М. Ц. Н., Й. Г. Н., починал в хода на съдопроизводството пред въззивния съд, заличен и на негово място конституирани при условията на чл. 120 ГПК (отм.) Диана С. Н., М. Й. Н. и И. Й. Н., Е. Н. Н., починала в хода на съдопроизводството пред въззивния съд и заличена, К. В. Н., Г. В. Н. и Г. В. Н. против С. П. Р., с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответника да предаде владението на имот с площ от 1100 кв.м., понастоящем съставляващ парцел **** от кв. № 59, находящ се в м. "Т", в землището на гр. Б., при описани съседи. С решение от 18.06.2002 г. по гр.д. № 9390/2001 г. Софийският районен съд, 40 с-в е отхвърлил исковете, като е приел, че ищците не се легитимират като собственици на имота, ответникът е придобил същия на основание, годно да го направи собственик и към момента на предявяването на исковете, ответникът не е владелец на имота. По жалба на ищците, с решение от 13.03.2007 г. по гр.д. № 1269/2003 г. Софийският градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е завладял имота преди включването му в масивите на ТКЗС по силата на предварителен договор за продажба от 25.05.1957 г., сключен между наследодателя на ищците Н като продавач и ответника С. П. Р. като купувач, поради което е налице отрицателната предпоставка, визирана в чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, за осъществяване на земеделската реституция на имота. Приел е също така, че имота не се владее и държи от ответника. Въззивното решение е правилно. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и за неговото уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки, а именно ищецът да е собственик на имота, този имот да се владее от ответника без правно основание. Ищците черпят своето право на собственост върху процесния имот от договор за доброволна делба от 27.12.1932 г., по силата на който техния наследодател Н е получил в дял нива от 5 дка, находяща се в м. "Т", при съседи подробно описани в договора. От представения по делото Протокол № 2 от 31.05.1963 г. на Общото делегатско събрание на ТКЗС "Д"-гр. Банкя, е видно, че Н. М. С. е сключил с ответника предварителен договор за продажба на нива от 5 дка с пл. № 8* От този имот се образува парцел **** кв. 59 по плана на в.з. гр. Б., поради което и предвид наличието на предварителен договор за продажба, събранието е взело решение за оформянето на продажбата с нот. акт. Такъв е бил съставен под № 1* т. ХХVIII, д. № 1732/63 г. на софийския нотариус, по силата на който ответникът е придобил собствеността на празно дворно място с площ от 1100 кв.м, съставляващо парцел ****Х-880 от кв.59 по плана на в.з. Банкя. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, настоящият състав приема, че тази продажба не е пречка за възстановяване собствеността върху процесния имот в полза на ищците. Следва да бъде споделен изводът на въззивния съд относно приложението на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, а именно, че е налице предварителен договор за продажба, сключен преди внасянето на имота в ТКЗС, който се явява отрицателна материално правна предпоставка за възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ. Налице е правопрепятстващ факт, който изключва реституирането на имота в полза на ищците, поради което последните не се явяват носители на правото на собственост върху него. По тези съображения настоящата инстанция възприема като правилен изводът на въззивния съд, че ищците не са собственици на процесния имот, т.е. не е налице предвидената в чл. 108 ЗС активна материално- правна предпоставка за успешно водене на ревандикационния иск, а именно ищецът да е собственик на имота. Това е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен, но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице и пасивната материално-правна предпоставка, а именно ответникът да владее имота. По делото е представен нот. акт № 1* т. I, рег. № 4* д. № 130 от 1998 г. на нот. Цветанка С., с район на действие Софийски районен съд, с който е изповядан договор за продажба на процесния имот, като купувач на имота е М. П. Р. Продажбата е осъществена три години преди завеждането на исковата молба в канцеларията на СРС - 24.10.2001 г. Въззивното решение е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон (чл. 108 ЗС) към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Тъй като не са налице релевираните пороци на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата инстанция на основание чл. 64 ГПК (отм.), в размер на 400 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,