Решение № 1398 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 229/2025 г.
ВАСПърво отделение17.02.2025 г.докладчик Камелия Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 4440/31.10.2024 г., постановено по адм. д. 562/2024 г. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА сдружение Фонд за дивата флора и фауна Сакар да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от сдружение Фонд за дивата флора и фауна Сакар срещу решение 4440/31.10.2024 г., постановено по адм. д. 562/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане 01-6700/2#3 от 22.03.2024 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е прекратен по отношение на сдружението ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 за кампания 2023 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, във връзка с подаденото от сдружението заявление за подпомагане, в размер на 7761, 49 лв., на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. а и чл. 8, ал. 2 и ал. 5 от наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 агроекология и климат от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че сдружение Фонд за дива флора и фауна Сакар е регистрирано с уникален регистрационен номер 371370 в интегрираната система за администриране и контрол, като е одобрен за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 с направление опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство през кампания 2022, с тригодишен ангажимент. Установено е, че през кампания 2023 г. кандидатът не е подал заявление за плащане по направление опазване на застрашени от изчезване местни породи важни за селското стопанство. Установено е, че изплатената сума за подпомагане по направлението през годините, предхождащи 2023 г. е 7761, 49 лв. С писмо от 15.12.2023 г. сдружението е уведомено за откриване на производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С административния акт е прекратен ангажимента и е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на сдружението е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че за сдружението е съществувало задължението да подаде заявление за плащане по направлението за 2023 г. при липсата на спор, че подобно заявление не е било подадено, са налице предпоставките по чл. 18, ал. 3, т. 1 от наредба 7/24.02.2015 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ. Приел е, че правилно е определен и размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, доколкото неспазването е установено в рамките на срока по чл. 18, ал. 4, б. а от наредба 7/04.02.2015 г. Решението е правилно. Правилни са фактическите установявания на първоинстанционния съд, че прекратяването на ангажимента по мярка 10 агроекология и климат е реализирано в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от наредба 7 от 15.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 агроекология и климат от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Съгласно посочения текст, Държавен фонд Земеделие едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова система по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на сроковете по чл. 8 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и или животни и или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение 5. Съобразно чл. 8, ал. 1 от наредбата, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години. Съгласно чл. 8, ал. 2, срокът по ал. 1, 4 и 5 започва да тече от началото на годината и на одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Не е спорно обстоятелството, правилно установено и от първоинстанционния съд, че подобно заявление за плащане от сдружението не е било подадено. Установява се от събраните по делото доказателства, че на 28 април 2022 от сдружението е било подадено общо заявление за подпомагане, а на 30 май 2022 г. заявление за подпомагане 2022 г. Съгласно чл. 8, ал. 5 от наредбата, новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години. Направлението по т. 6 е опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство. Правилни са установяванията на първоинстанционния съд, че е установено обстоятелството, че в приложения към заявлението формуляр, сдружението е декларирало, че е запознато, че приемът на заявленията за подпомагане се извършва в съответствие със заповедта на министъра на земеделието по чл. 4, ал. 9 от наредба 5 от 27.09.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно раздел втори, т. 3.2 от посочената заповед се приемат заявления за подпомагане само за нови ангажименти, които ще се изпълняват за срок от 3 години по направления опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство. От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че с писмо изх. 02-260-2600/10350 от 13 декември 2022 г. сдружението е уведомено, че е одобрено за участие в направление опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, като с поемане на тригодишен ангажимент за извършване на дейности по това направление се задължава да подава заявление за плащане подпомагане всяка година до изтичане на тригодишния ангажимент дейностите по това направление се прилагат за период от три последователни години. При съобразяването на тези обстоятелства, първоинстанционното съдебно решение е правилно. Основателно е направеното искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК