Решение № 566 от 23.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2142/2012 г.

Решение № 566 от 23.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2142/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Ш., чрез упълномощения му защитник адвокат М. Я. от Ст. З. АК, срещу нова присъда № 139/19.09.2012 г. по внохд № 287/2012 г. от Ямболския окръжен съд. В жалбата са въведени две от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, за допуснато нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. По първото основание се оспорва авторството и по-конкретно участието на подсъдимия в деянието, а по второто се твърди, че изводите за това не се подкрепят от доказателствата по делото. Направено е искане за отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция или за връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция подсъдимият Ш. и защитника му Я., не се явяват редовно призовани. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 71/26.06.2012 г. Тополовградският районен съд по н о х д № 72/2012 г. е признал подсъдимия Х. И. Ш. за невиновен в това, че на 3.04.2012 г., в района на рудник "Пионер" край град Тополовград, в съучастие с още четирима извършители, чрез използване на технически средства и МПС е направил опит да отнеме чужди движими вещи - метални тръби на стойност 180 лева от владението на собственика им - "Тракия" РМ-ЕООД-Пловдив, без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 и 2 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 от НК. По протест на прокурора цитираната част от присъдата на първата инстанция е отменена и вместо това е постановено, че същият подсъдим се признава за виновен по обвинението в посоченото престъпление. Жалбата е неоснователна. От фактическа страна въззивният съд приел, че четиримата съучастници на касатора, подсъдимите Д. Д., П. М., М. М. и И. Д. на инкриминираната дата и място - бившата уранова мина на рудника, открили метална тръба и с помощта носените от тях инструменти я изровили и нарязали на парчета. Тъй като било обективно невъзможно да ги превозят до пункт за вторични суровини с лекия автомобил, с който пристигнали на мястото на престъплението, подсъдимият М. се обадил на подсъдимия Ш. с молба да превози извадените железа до пункта в гр. Елхово с микробус. Въззивният съд приел от фактическа страна и това, че когато жалбоподателят пристигнал на мястото на отнемането на инкриминираните вещи, последните били вече подредени до пътя, готови за натоварване в микробуса управляван от подсъдимия Ш.. В момента на тегленето и товаренето на тръбите в микробуса деянието било разкрито от полицейските органи и превозването на вещите било преустановено. При така установените факти, неправилно първостепенният съд е оправдал изцяло подсъдимия Ш.. Въззивният съд е направил нов анализ на доказателствения материал и на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото го осъдил по повдигнатото с обвинителния акт обвинение "опит за квалифицирана кражба". По принцип обвинението представлява единство на две части - фактическа, включваща релевантните за съставомерността на деянието обстоятелства и юридическа - правната квалификация на деянието. В някои случаи, едни и същи факти могат да имат различна правна квалификация, в зависимост от представата, която е имал деецът към тях. В конкретния случай, от една страна, както вече се посочи, когато подсъдимият е пристигнал на мястото, тръбите са били извадени и приготвени за транспортиране до пункта за вторични суровини. Съобразно уговорката обаче, с оглед проведения телефонен разговор на подсъдимия М. с касатора Ш., всички обстоятелства по намирането и изваждането на тръбите и местонахождението им - рудник с известен собственик, са обстоятелства известни на подсъдимия и той е знаел за начина на придобиването им. С нарочното претегляне на предмета на престъплението и натоварването на тръбите в микробуса, с намерение от страна на жалбоподателя да се разпореди с отнетото имущество, чрез превозването и предаването му за вторични суровини, може да се обоснове участието на подсъдимия в отнемането на инкриминираните вещи. Като е приел това, въззивният съд правилно е квалифицирал съучастническата дейност на подсъдимия Ш. като опит за кражба, а не като вещно укривателство. Ето защо, ВКС, в настоящия състав намира, че няма правно основание за касационна отмяна на въззивната присъда, с която е отменена оправдателната присъда на първостепенния съд, по отношение обвинението спрямо касатора Ш. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 и 2 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 вр чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение