Решение № 8627 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12902/2016 г.

Решение № 8627 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12902/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. И. М." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 5651 от 15.08.2016 г., постановено по адм. д. № 6029/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, П. отделение, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението, както и на оспорения административен акт. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториално поделение на НОИ С.-град, чрез юрисконсулт Велкова, поддържа теза за липса на касационни основания и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. О. С. И. Иванова от гр. С. изразява становище, че решението е правилно и също моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на "Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. И. М." ЕАД срещу решение № РО-341 от 20.05.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град. С. е приел, че на 25.10.2014 г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на С. И. И., което представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Направен е окончателния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, които са разгледани в тяхната съвкупност, като анализът им е обоснован с оглед релевантността към приложимите правни норми. Твърдението на касатора, че мотивите не съдържат отговор на доводите и възраженията на "Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. И. М." ЕАД не кореспондира със съдържанието на цитираната част от съдебния акт. По същество тези оплаквания са възпроизведени и в касационната жалба. От данните по делото се установява, че на 25.10.2014 г., отивайки на работа за целодневно дежурство от 7.00 часа до 19.00 часа, около 6.40 часа, С. И. се е подхлъзнала при качване на превозно средство, паднала е и получила травма на ляв крак. Обстоятелството дали това е станало при качване на трамвай № 5 или на заместващо го превозно средство, поради ремонт, не е от съществено значение за квалифициране на злополуката като трудова при наличие на елементите на фактическия състав по чл. 55, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1 КСО. След като падането не се дължи на поведение на водача на превозното средство, нито е станало в последното, то не може да се определи, както като пътно-транспортно произшествие, така и като нарушение на движението по други причини. Ето защо случаят не е включен в справката, находяща се на лист 132 - 135 от първоначалното дело. С. Н. Д., началник на клиничната лаборатория, в която е работила И., изрично заявява, че за инцидента е уведомена от лаборантката Н. И., на която пострадалото лице се е обадило, както след претърпяване на злополуката, така и след установяване на здравословното му състояние в лечебно заведение. Не може да се изисква от пострадалата да събира данни за непознати лица, които са били свидетели на страданията й в превозното средство. Казаното се отнася и за момента на падането. Това е така, тъй като несъмнено се касае до моменти на стрес и болка. От листа за преглед в приемен кабинет (спешен - приемно ) № 032494 (лист 59 от първоначалното дело) се установява, че Иванова е постъпила на 25.10.2014 г., в 7 ч. и 02 мин., в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД. От епикризата от 31.10.2014 г. (лист 60 от първоначалното дело) става ясно, че пострадалото лице е прието в Първа травматологична клиника на цитираното лечебно заведение на 25.10.2014 г. с диагноза МКБ 10 и придружаващи заболявания: S82.10 Счупване на горния край на табията (голям пищял) закрито -ляв, като на 27.10.2014 г. е проведена операция. Следователно внезапното увреждане на здравето се установява с медицински документи, а цитираните в тези мотиви такива не са били оспорени от жалбоподателя по първоначалното дело. В чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, изрично е казано, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ако жалбоподателят по първоначалното дело е считал, че административният орган неправилно е приел, че злополуката е станала по време на обичайния път при отиване на работното място, при условие че маршрута изрично е посочен в оспореното решение на директора на ТП на НОИ С.-град, то лечебното заведение е следвало да ангажира в своя полза доказателства, което то не е сторило. За пълнота на изложението, се съобразява, че в такива случаи се изисква назначаване на експертиза, която да изготви транспортна схема на маршрута, който представлява обичайния път при отиване на работното място. В тази връзка оплакването за нарушаване на правилата на доказателствената тежест от съда, е неоснователно. Анализът на събраните по първоначалното дело доказателства, сочи че на 25.10.2014 г., по време на обичайния път при отиване на работното място, около 6.40 часа, С. И. И. е претърпяла травматично увреждане, което й е причинило временна неработоспособност. В решение № РО-341 от 20.05.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град изрично е посочена константната практика на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд относно придвижването по обичайния път на претърпялото трудова злополука лице. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, при настъпване на злополуката, лицето да е отивало на друго място освен на работа, както и че травмата е получена умишлено. Като е приел, че на 25.10.2014 г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на С. И. И., което представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от заявените пороци по чл. 209, т. 3 АПК. По тези съображения оспореният съдебен акт се оставя в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат, тъй като не са дължими. Ответниците не са направили искания в този смисъл, поради което съдът не се произнася. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,