Решение № 14450 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2010 г.

Решение № 14450 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Столична срещу решение № 1741/03.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1979/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено непроизнасянето на директора на РМД - гр. София (закрита), с което е мълчаливо потвърдено решение № А47-0745/03.12.2008 г. на началника на същата митница за отказ на "Автолукс-2002" ЕООД - гр. София за възстановяване на акциз в размер на 4 375 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е съгласен с мотивите на съда за приложение на чл. 27, ал. 1 ЗАДС в сила от 01.01.2008 г., тъй като законодателят не е предвидил възстановяване на акциз при връщане на акцизна стока, въведена на територията на страната от друга страна-членка на Общността и впоследствие върната поради дефект или поради друга причина. Недължим според касатора се явява акциз единствено при изнасяне на стоки извън Общността. В касационната жалба се съдържа оплакване, че няма доказателства, че стоката ще излезе от стокооборота поради неотстраним дефект и връщането й на продавача не я превръща в стока, за която не се дължи акциз. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба "Автолукс-2002" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Бенев я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно по съображения, изложени в представените писмени бележки. Иска се и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е изпълнил указаното в отменителното решение на ВАС решение за релевантните по спора факти и обсъдил доказателствата и становищата на страните. Според прокурора с връщането на вещта е реализиран състава на чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 193 ЗЗД по разваляне на договора, което обуславя, че акцизът е недължимо платен. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоначално с решение № 31/22.05.2009 г. по адм. дело № 1000/2009 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на "Автолукс-2002" ЕООД, като е прието, че в ЗАДС няма основание при разваляне на сделка по внос на лек автомобил, акцизът да бъде възстановяван и че това може да стане само при условията на чл. 26 ЗАДС - износ на стоката. С решение № 2480/24.02.2010 г. по адм. дело № 11938/2009 г. състав на ВАС, IА отделение е отменено предходното решение на АССГ, описано по-горе и е върнато делото за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства за изнасяне на автомобила. С решението, предмет на настоящето касационно обжалване е прието, че възстановяването на акциз се дължи на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС, тъй като с развалянето на договора с продавача и връщането в Германия на процесния автомобил - пътнически автомобил, марка "БМВ" поради констатиран неотстраним дефект. Съдът е разгледал хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗАДС, която урежда възможността да бъде възстановен акциз в случай на изнасяне на стока. Съдът е обсъдил и събраните доказателства, които сочат на счетоводно оформяне на връщането на автомобила и е приел, че акцизът е недължимо платен на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 4, т. 36 ЗАДС изнасяне е движение на акцизни стоки от територията на страната до територията на трета страна или трета територия. Като се имат предвид дефинициите на понятията "трета страна" и "трета територия", съдържащи се в чл. 4, т. 27, то не може да се приеме, че връщането на дефектиралия автомобил отново в страната на продавача - Германия представлява изнасяне, поради което в този смисъл указанията на първата касационна инстанция са неотносими към спора, като се има предвид, че нито една от страните по делото не твърди за изнасяне на автомобила. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е разгледал хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗАДС и е преценил, че тя няма приложения за конкретния казус, както и правилно се е позовал на чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Тази разпоредба урежда хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. Тази хипотеза е различна от чл. 26, ал. 1 ЗАДС и двете разпоредби са със самостоятелно приложение и нямат връзка помежду си. Свързаността на посочените правни норми е само в хипотезата на чл. 27, второ предложение - подлежащ на възстановяване на акциз, която е във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗАДС. Изнасянето на акцизна стока не означава недължимо платен акциз, а само акциз, подлежащ на възстановяване, ако се сбъдне условието по чл. 26, ал. 1 ЗАДС. Недължимо платен акциз е този, при който е отпаднало основанието или е липсвало правно основание за получаването му. Хипотезите могат да бъдат различни и затова законодателят е обобщил в едно понятие "недължимо платен акциз" и го е разграничил със съюзът "или" от "подлежащ на възстановяване акциз". Развалянето на договора между купувача и продавача поради неотстраним дефект на стоката обуславя прилагането на чл. 27, ал. 1, предл. 1 ЗАДС и внесеният акциз следва да бъде възстановен именно като недължимо платен, тъй като в противен случай държавата получава акциз, което е без правно основание, респ. на отпаднало основание. Задържането на акциза поставя държавата в положение неоснователно да се обогати. За развалянето на договора е представена сторно-фактура, издадена от немския продавач и тази фактура счетоводно е отразена от "Автолукс-2002" ЕООД. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при извършената проверка не се установи да са наличие визираните от касатора основания за отмяна. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,