Решение № 13454 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5854/2016 г.

Решение № 13454 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5854/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. Б. М. - Проекти" ЕООД, представлявано от управителя М. Д., против решение № 2202 от 1.04.2016 г., постановено по адм. дело № 11463/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при СО, чрез юрк. Георгиева като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "А. Б. М. - Проекти" ЕООД против заповед № РД-18-184/17.11.2015 г. на директора на дирекция "Общински и строителен контрол" при СО, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 във вр. чл. 57 ЗУТ и Наредбата за преместваеми обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО) на дружеството е разпоредено да премахне поставените без разрешение 4 бр. рекламни елементи, тип светеща двустранно реклами касета, находящи се в гр. С., с описано местоположение по приложената схема на констативния протокол. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон. Обосновал е извод, че за рекламните елементи не е налице действащо валидно разрешение за поставянето им, като е проследил срока на действие на представените по делото договори и споразумения, както и относимите разпоредби на НПОРИМДЕРДТСО. Решението е правилно. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет. Разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение. Безспорно е установено, че разпоредените за премахване обекти са "рекламни елементи " по смисъла на § 5, т. 81 ДР ЗУТ. Рекламен елемент е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, който служи за извършване на реклама. Законосъобразно и обосновано Административен съд С.-град е приел, че рекламните елементи, предмет на оспорената заповед, са поставени без разрешение. Установено е, че приетото по делото разрешение за монтаж № 85 от 7.08.1998 г. се отнася до процесните рекламни елементи. Правилно съдът е приел, че това разрешение е с изтекъл срок към момента на издаване на оспорената заповед. Съгласно приложимата по време на действие на посоченото разрешение за монтаж Наредба от 2007 г., отменена, действащите към момента на влизането й в сила разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално допустимия срок по тази наредба - § 87, ал. 1 ПЗР. Съгласно чл. 20, ал. 1 на Наредбата от 2007 г. максималният срок за разрешенията за поставяне на рекламни елементи е 5 години от датата на влизането й в сила - 20.12.2007 г. и е изтекъл на 20.12.2012 г. Срокът на разрешението е изтекъл и съгласно сега действащата НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение на СОС от 6.11.2014 г., изм. и допълнена с решение от 23.07.2015 г. Съгласно § 5, ал. 3 ПЗР от наредбата действащите към момента на влизане в сила на тази наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба. Максимално допустимият срок съгласно чл. 30, ал. 1 от същата разрешение за рекламни елементи се издава за срока на даденото съгласие на собственика на имота, но за не повече от десет години. Разрешението за монтаж, обхващащо спорните рекламни елементи, е от 1998 г. и срокът по наредбата е изтекъл към 2008 г. От това следва, че към датата на издаване на оспорената заповед липсва действащо разрешение за поставянето им. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че посоченият максимален срок на действие на разрешението за поставяне на рекламни елементи следва да се изчислява от датата на последното споразумение между дружеството и Столична община. Този довод е в противоречие с посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт. Освен това споразуменията между касационния жалбоподател и Столична община не са относими към административноправния спор, защото установяват съществуващи между тях облигационни отношения. Аргументите за приемането на решение № 650 от 20.12.2012 г. на Столичния общински съвет също са неоснователни. Това решение касае действието на споразуменията и размерът на обезщетенията. Договорните отношения между страните не могат да заместят предвидената в ЗУТ процедура и издаването на административен акт, необходими за поставянето на рекламни елементи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за "търпимост" на разпоредените за премахване обекти. Такава не е уредена в Закона за устройство на територията по отношение на преместваемите обекти. Без правно значение е и подаденото от дружеството искане за издаване на ново разрешение за поставяне на рекламните елементи, след като такова липсва към датата на постановяване на оспорената заповед. По тези съображения и при извършената по чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и при своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,