Решение № 907 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14007/2013 г.

Решение № 907 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14007/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Милена Михайлова, срещу решение № 5464 от 12.08.2013 г. по адм. дело № 3832 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Мина Чукурово" АД е отменен ревизионен акт № 2061106072 от 3.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с негово решение № 407 от 24.02.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Мина Чукурово" АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Георги Костолов лично и чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Любка Стамова дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2061106072 от 3.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 407 от 24.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на акционерното дружество, като по административен ред, съответно и по съдебен ред, е оспорен в частта относно отказаното право на данъчен кредит, респ. определено задължение за данък върху добавената стойност в общ размер от 250 270.00 лв. и начислена лихва за забава в общ размер от 103 207.00 лв. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните в административното и съдебното производство писмени доказателства и доказателствените средства - съдебно-технически (единична и тройна) и съдебно-счетоводни експертизи (основна и допълнителна), приложените правни разпоредби и възраженията на ревизираното и задължено дружество - жалбоподател. Обоснован е извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. С този акт е отказано на търговското дружество правото на данъчен кредит в размер на 63 120.00 лв. по фактура № 0000000138 от 16.01.2008 г., издадена от "Свебо С Трейдинг" ЕООД, с предмет "1 брой шлайфмашина", за данъчен период м. 01.2008 г. Отказано е и право на данъчен кредит в общ размер от 187 150.00 лв. по четири броя фактури, издадени от "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД (фактура № 0000000508 от 13.02.2008 г., с предмет "бормашина БК 20", фактура № 0000000567 от 24.03.2008 г., с предмет "стенд за изпитване", фактура № 0000000606 от 25.04.2008 г., с предмет "настолна бормашина" и фактура № 0000000633 от 19.05.2008 г., с предмет "ножовка") за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2008 г. Административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит и е направил извод, че се касае за неправомерно начислен данък, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит. За да се обоснове, първоинстанционният съд е приел, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за притежаване на данъчен документ - фактури по процесните доставки, които са издадени от посочените дружества, преки доставчици. Същите са намерили отражение в счетоводствата на страните по доставките, респ. са изпълнени и специалните изисквания на ЗДДС за това и при получателя, и при доставчиците. По повод основния спорен момент относно реалното осъществяване на същите тези доставки, съдът е обсъдил наличието на валидно правно основание за прехвърляне на правото на собственост върху предмета на доставките, които са стоки, и това са договорите от 3.01.2008 г., от 8.02.2008 г. и от 21.04.2008 г. за покупко-продажба. Представени са доказателства за съхранението на машините преди фактическото им предаване, а за него са представени приемо-предавателни протоколи. Освен това от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните стоки са заприходени в счетоводството на жалбоподателя като активи и са заведени в инвентарната книга при него със съответен инвентарен номер. Представени са доказателства за осъществявани инвентаризации, съответно съставяни са инвентаризационни описи. Дадено е заключение също, че осчетоводяването на същите е правилно, като са начислявани амортизации. Освен това според съда от изслушаните две категории експертизи се установява по безспорен начин, че активите са налични в дружеството, водят се в неговия баланс, видно от инвентаризационните описи и сравнителната ведомост на наличните стоково-материални ценности. За точност съдът е конкретизирал, че изготвянето на заключението по тройната съдебно-техническа експертиза е направено след оглед на процесните машини, които са заснети и снимковият материал, направен от тях, представляващ част от него. Също така експертите са направили и извод, че процесните машини, с изключение на "стенда", който е разглобен, и на "шлайфмашината", която не е включена в електрозахранването, обслужват дейността на търговското дружество - получател по доставките. Съдът не е обсъждал произхода на стоките, понеже той не може да обоснове извод, че същите не съществуват или не могат да бъдат предмет на доставка. По повод неплащане на продажната цена или на част от нея е изложил съображения, че това обстоятелство, както и доказването на приходи и разходи, съпътстващи продажбите при преките доставчици, или такива за въвеждане в експлоатация, не могат да бъдат тълкувани във вреда на ревизирания субект, след като няма твърдения за наличие на данъчна измама от страна на същия или на други стопански субекти по веригата. Настоящият съдебен състав намира, че изложените съображения на съда в мотивите на акта му по повод извода за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт са правилни и съответстват на фактите по делото. Основното касационно възражение е насочено към неправилната преценка на правнорелевантния факт относно реалното прехвърляне на правото на собственост върху конкретните, посочени по вид стоки, предмет на доставките и липсата на установена по категоричен начин идентичност на същите, посочени във фактурите и тези, посочени като идентични с тях. Същото се основава на обстоятелството, ча машините са закупени като втора употреба през 2008 г., като при продажбата им липсва изискващата се техническа документация, която в достатъчна и категорична степен да ги индивидуализира. По този основен спорен момент съдът изрично е посочил, че е недопустимо "липсата на съпътстваща документация да се използва като самостоятелно основание за отричане на вещно-правния ефект на продажбата" (стр. 19 от съдебното решение), респ. да се приеме, че представените подробно обсъдени писмени доказателства и в двете фази на данъчния процес, се явяват недостатъчни именно с оглед на тази липса. Съдът се е аргументирал и със заявеното от съдебните експерти, че при продажба на машини, съоръжения и оборудване втора употреба, паспорти или книжки с технически характеристики се предоставят, само ако са запазени от продавача. Настоящият съдебен състав споделя тези конкретни аргументи по повод установяване на правнорелевантния факт на идентичността на процесните машини, намиращи се при ревизираното дружество и тези, предмет на процесните доставки, за които са издадени фактури от посочените две търговски дружества. Следва да се отбележи, че по повод доставка на машини от същите доставчици за същия период има постановени съдебни актове на ВАС, първо и осмо отделение, а именно по адм. дело № 13136/2009 г., адм. дело № 131/2009 г., адм. дело № 15315/2009 г., адм. дело № 7051/2012 г., адм. дело № 10554/2013 г., адм. дело № 1939/2014 г. и адм. дело № 3070/2014 г. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде съобразено и обстоятелството, че административният орган, за да откаже правото на данъчен кредит се позовава на отрицателен факт, а именно липса на реална доставка, поради неидентичност на стоката, нейн предмет, с тази, находяща се при ревизирания субект, който той самият не обосновава фактически в издадения от него акт. По този начин оспорващият акта субект е поставен в невъзможност да докаже реализирането на същия, още повече, че по делото не са установени данни за реализирана данъчна измама, независимо направените индикации затова, но без събрани доказателства и конкретно позоваване затова от органа по приходите. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, а от ответната страна по касационната жалба такива не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение