Решение № 85 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 352/2011 г.

Решение № 85 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 352/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1016 от 02.11.2011 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Е. В. Р., Р. П. Д. и Т. П. Д. чрез адв. В. на решение № 1519 от 08.12.2010 г. по гр. д. № 1353/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 165 от 16.01.2010 г. по гр. д. № 2481/2008 г. на Варненски РС и вместо това е допусната съдена делба на апартамент № 3, находящ се на втория етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], с площ 87,55 кв. м., ведно със съответните общи части от сградата и от дворното место, съставляващо УПИ ХI-3 от кв. 36 с площ 233 кв. м. между Р. П. Д. и Т. П. Д. при условията на съпружеска имуществена общност за 36/48 ид. ч., П. Р. П. с квота 2/48 ид. ч., Д. Д. Р. и К. Д. К. за по 1/48 ид. ч. и К. К. Ч. за 8/48 ид. ч. Отхвърлен е искът за делба по отношение на касаторката Е. В. Р. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон - чл. 25 от ЗН, предвид приетото, че завещанието няма достоверна дата, защото в протокола за оставяне на съхранение е посочена дата преди датата, посочена в съдържанието му, и за допуснати процесуални нарушения, поради това, че е уважен иск, предявен от лице, което няма качествата на наследник. Ответникът по касация К. Ч. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите съделители не са взели становище по жалбата. С цитираното по-горе определение е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, т. 2 ГПК поради противоречие на същото с Р № 601 от 18.11.2005 г. по гр. д. № 305/2005 г. на ВКС I гр. о., по материалноправния въпрос, формулиран в изложението на касатора и уточнен от съда: "нищожно ли е завещание, което е датирано с дата, различна от протокола за оставяне за съхранение при нотариус". Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: К. Ч. е предявил иск за делба на апартамент № 3, находящ се на втория етаж в [населено място], на [улица], с площ 87,55 кв. м., ведно със съответните общи части от сградата и от дворното место, съставляващо УПИ XI-3 от кв. 36 с площ 233 кв. м. Ищецът се позовава на оставено в негова полза саморъчно завещание от К. И. С.. По делото е установено следното: К. С. купува по време на брака си с Ц. С., сключен 1949 г., дворно място с площ 233 кв. м. в [населено място] с построена в него къща. Сделката е материализирана в н. а. № 49, т. III/1955 г. През 1997 г. двамата продават с н. а. № 95/97 г. 65 % от дворното место на [фирма], което се равнява на 155,45/233 ид. ч., а с н. а. № 13/1997 г. прехвърлят възмездно на В. П. Р., Р. П. Д. и И. И. И. общо 81,55/233 ид. ч. от дворното место /или останалите 35%/ и така се разпореждат изцяло с него. ЕТ прехвърля по замяна на В. Т. Б. по време на брака и с Я. Г. Б. 15 % ид. ч. от дворното место и на А. Д. А., по време на брака му с К. А. А., общо 50% с два нотариални акта: н. а. № 38/2000 г. и н. а. от 2001 г. Така и ЕТ се разпорежда с частта си от дворното место. С н. а. № 49/2002 г. всички съсобственици на терена учредяват на Е. Д. Б. правото на строеж за отделни обекти в предвидената по плана сграда, като учредяват за 1/2 ид. ч. право на строеж за процесния апартамент № 3 на К. И. С.. За другата 1/2 ид. ч., правото на строеж за този апартамент получават съпрузите Р. и Т. Д.. Въззивният съд е приел, че може да се учреди право на строеж на третото лице К. С.. Към момента на учредяването, съпругата Ц. е била жива и придобитата 1/2 ид. ч. от апартамента е в режим на съпружеска имуществена общност. Съпругата Ц. умира на 02.06.2004 г. С н. а. № 2582005 г. и н. а. № 26/2005 г. К. С. прехвърля на Е. В. общо 25/100 ид. ч., т. е. 1/4 ид. ч. от апартамента, а с н. а. № 147/2006 г. тя продава тази част на Р. Д.. Съпругата Ц. е оставила универсално саморъчно завещание от 09.11.2000 г., предоставено за съхранение при нотариус с протокол, съставен на 08.11.2000 г., с което определя като свой наследник на цялото й имущество В. П. Р.. Той се разпорежда с придобитата по наследство 1/4 ид. ч. в полза на Т. Д.. Съдът приема, че завещанието на Ц. С. е нищожно защото няма достоверна дата, тъй като датата на протокола за оставянето му за съхранение при нотариус предхожда датата, написана в съдържанието му. Затова е приел, че оставената в наследство част от съпругата - 1/2 ид. ч., се разпределя по правилото на чл. 9, ал. 2 от ЗН между съпругът-К. С., братът на Ц. С. - П. Р. П., и децата на починалия на 08.04.1996 г. брат на Ц. С. - Д. Р. П. - Д. Д. Р. и К. Д. К.. Така според съда съпругът К. С. е придобил 2/12 ид. ч. Съобразно този извод е определена квота на заветника на К. С. -ищеца, в размер 8/48 ид. ч. Останалата 1/12 ид. ч. от апартамента е разпределена между П. Р. П. с квота 2/48 ид. ч., Д. Д. Р. и К. Д. К. с квоти от по 1/48 ид. ч. При така определените квоти и квота от общо 36/48 ид. ч. общо за съпрузите Р. и Т. Д. е допусната делба на процесния апартамент, а Е. В. Р. е изключена като съделител. Поставеният въпрос за това нищожно ли е завещание, което е датирано с дата, различна от протокола за оставяне за съхранение при нотариус, е относим към крайния извод на съда. Във връзка с този въпрос, настоящият състав на ВКС, IГО, намира следното: Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. С оглед това датата е един от съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Изискването за означение на датата, на която е съставено завещанието, е императивно, тъй като само въз основа на посочената в завещанието дата може да се извърши преценка за поредността на няколко последователно съставени завещания, последиците от отменяването на някое от тях, както и наличието на завещателна дееспособност на соченото като автор на завещанието лице. За да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при съставянето му, т. е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание, преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал. 1 б. "б" ЗН, то няма правно действие и не може да породи наследствено правоприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по наследяване имуществото на завещателя. Без правно значение за действителността на завещанието е дали и кога същото е предадено за пазене. Предвидената в чл. 25, ал. 2 ЗН възможност завещанието да се остави за пазене при нотариус, както и задължението на нотариуса да състави протокол върху самия плик, този протокол да се подпише от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и да се заведе в специален регистър, са по съществото си техническа дейност, целяща да обезпечи съхранението на документа. Тези дейности са неотносими към преценката за действителност на завещателното разпореждане, а така също и към преценката дали посочената в завещанието дата е достоверна. След като саморъчното завещание е написано саморъчно от завещателя, съдържа означение на датата и подпис на лицето, означено като автор, и не страда от останалите пороци, изрично посочени в нормата на чл. 42 ЗН, завещанието е действително и поражда правни последици. Като частен документ същото има достоверна дата - посочената в самия текст на документа, като единствено спрямо третите, неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, този документ ще има достоверна дата съобразно правилото на чл. 181 ГПК- от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл. 25ЗН/. Изложеното обосновава извод за отмяната му. В процесния случай е установено безспорно, че Ц. С. е оставила универсално саморъчно завещание от 09.11.2000 г., с което определя като свой наследник на цялото й имущество В. П. Р.. Това завещание е валидно и е породило вещноправно действие. В. П. Р. се е разпоредил с придобитата по наследство 1/4 ид. ч. в полза на Т. Д. по време на брака му с Р. Д.. Към момента на откриване наследството на Ц. С. съпругът й К. С. вече се е разпоредил със своята 1/2 ид. част от апартамента и с оглед действието на завещанието не е придобил нищо в наследство от починалата си съпруга. С оглед на изложеното саморъчното завещание на К. С., с което последният завещава на ищеца К. Ч. процесния апартамент, не е произвело действие. Не са придобили права по наследяване и съделителите П. Р. П., Д. Д. Р. и К. Д. К.. Процесният апартамент е собствен на съпрузите Д. в режим на СИО. Предвид изложеното и с оглед поддържаното в хода на производството противопоставяне от страна на съпрузите Д. на извършването на делба на имота, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е приел противното въззивният съд е нарушил материалния закон. Решението следва да се отмени и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Предвид изхода на делото разноски в полза на ответника по касация не се следват, но същият следва да заплати в полза на касаторите направените в настоящото производство разноски в общ размер 82. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.