Решение № 2676 от 14.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение 2176/31.03.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 8408/2021 г. по описа на съда, с което е отменен Ревизионен акт Р-22220220003709-091-001/18.02.2021 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, в частта, потвърдена с Решение 1040/08.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с която в тежест на Прима Център Балкани ООД гр. София, [ЕИК], са определени задължения за д.п. 12.2019 г., в резултат от начислен допълнително ДДС в размер на 13 833,33 лева по фактура 10000000054/10.12.2019 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. По-конкретно касаторът счита, че съдът неправилно е определил правния режим на облагане на конкретната доставка на лек автомобил втора употреба. Посочва, че не е съобразено обстоятелството, че предходният доставчик не придобива качеството друг дилър на стоки втора употреба, като се позовава на фактическите констатации в ревизионното производство срещу доставчика, в което е извършена корекция на декларираните данни за същия автомобил. Твърди, че данъчното третиране на доставките по веригата следва да е едно и също, поради което органите по приходите правилно са доначислили ДДС. Моли за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на ревизионния акт, претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът в производството, Прима Център Балкани ООД гр. София моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована. Твърди, че и двете дружества са дилъри на стоки втора употреба и предметът на процесната доставка е такава стока. Подчертава, че ревизионният акт на предходния доставчик не е влязъл в сила, а данъчният режим на доставката по посочената фактура не зависи от обстоятелства, засягащи доставката между предходния и прекия доставчик. Посочва, че дружеството не е знаело и не е можело да знае обстоятелства за предходните доставки по веригата, а органите по приходите не са привели доказателства за извършена данъчна измама. Предвид това счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Посочва, че качеството на дилъри на стоки втора употреба и на двете дружества е установено и автомобилът е такава стока, поради което дружеството е имало право да приложи специалния ред за облагане на маржа на цената по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт Р-22220220003709-091-001/18.02.2021 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, в частта, потвърдена с Решение 1040/08.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с която в тежест на Прима Център Балкани ООД гр. София са установени допълнителни задължения за ДДС вследствие начислен данък по фактура 10000000054/10.12.2019 г. в размер на 13 833,33 лева От доказателствата в преписката административният съд е приел за установено, че дружеството е издало фактура 10000000054/10.12.2019 г. на стойност 83 000 лева за продажба на индивидуално определен употребяван автомобил марка BMW 520d на физическо лице. Към фактурата е представен договор за продажба на употребявано МПС, установени са и плащания на пълната цена. При продажбата е приложена разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС и доставката е обложена с данък върху маржа на цената. Автомобилът е бил придобит чрез покупка от Валдкорн ООД при условията на чл. 143 от ЗДДС. Във връзка с произхода на автомобила това дружество е представило фактура за вътреобщностно придобиване от дружество, установено във Великобритания, както и международна товарителница за превоз от Лондон до София. В ревизионния акт е прието, че за доставката не са изпълнени условията по чл. 143 от ЗДДС и е начислен данък в размер на 13 833,33 лева. В решението на Директора на Дирекция ОДОП са допълнени фактите, като е посочено, че доставчикът Валдкорн ООД е ревизиран за периода на издаване на фактурата и в хода на ревизията е получена информация, че дружеството предходен доставчик, установено във Великобритания, е било принудително заличено от публичния регистър. В ревизионния акт на Валдкорн ООД е прието, че британското дружество не е действителният доставчик на автомобилите, не е подавало отчети и не е извършвало дейност, а всичко това е извършвало българско дружество. Прието е, че не е изпълнено условието по чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС стоката да е доставена от дилър на стоки втора употреба, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Съответно при ревизията на Валдкорн ЕООД е извършена корекция на декларираните данни и е начислен ДДС за продадения на Прима Център Балкани ООД по общия ред. Въз основа на установените при ревизията и допълнените в решението на Директора на Дирекция ОДОП факти решаващият орган е приел, че за ревизираното лице не са налице условията по чл. 143 от ЗДДС и за последователност при данъчното облагане трябва да се приложи общият ред за облагане с ДДС на доставката при данъчна основа, определена по реда на чл. 27 от ЗДДС в размер на 69 166,67 лева, за която е дължим 13 833,33 лева ДДС. При така установените факти, административният съд приема, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила, но в нарушение на приложимите материалноправни норми. Посочва, че ревизионният акт и потвърждаващото го решение не съдържат правни изводи защо не е приложима разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС по отношение на доставката, за която е издадена процесната фактура. Изводът на органите по приходите, че доставчикът Валдкорн ООД не е друг дилър, прилагащ специален ред за облагане на маржа на цената, е обоснован с известните на органите по приходите данни, че предходният доставчик е принудително заличен от търговския регистър като търговски субект на 07.05.2019 г. Тези данни са били установени в ревизионно производство и описани в ревизионен акт, издаден на Валдкорн ООД, с който е прието, че за извършените от последното продажби на автомобили следва да се прилага общият режим на облагане с ДДС. Съдът отбелязва, че независимо от режима на предходната доставка, доставчикът е дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената, и е издал фактура към жалбоподателя с отбелязване на това обстоятелство. Намира, че са изпълнени всички изисквания на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Фактите в ревизионния акт на Валдкорн ООД приема за непротивопоставими на жалбоподателя, тъй като той не е знаел и не е могъл да знае за последвалите след издаване на фактурата действия на данъчната администрация. Отбелязва и обстоятелството, че актът не е влязъл в сила. Предвид това приема, че няма доказателства, въз основа на които да се направи извод за неприложимост на специалния ред за облагане по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, и отменя ревизионния акт като незаконосъобразен. Настоящият състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът правилно е приел, че по отношение на доставката по фактура 10000000054/10.12.2019 г. е приложим чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Произходът на автомобила втора употреба и режимът на предходната доставка се установяват безспорно от получената от дружеството фактура. Твърденията в касационната жалба, че доставчикът Валдкорн ООД не е придобил качеството на дилър на стоки втора употреба, са недоказани. Те не могат да бъдат обосновани с невлезлия в сила ревизионен акт на това дружество, още повече, че предвид дефиницията в § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС придобиването на това качество се определя от характера на дейността и предмета на доставките, извършвани от лицето, а не от режима на предходната доставка. Предвид това касационният състав счита, че не се установяват твърдените пороци на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания, и то следва да се остави в сила. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение,