Решение № 16453 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10914/2013 г.

Решение № 16453 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10914/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 8569 от 14.06.2013 г., постановено по адм. д. № 12856/12 г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е отменил решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe (ДКЕВР), с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийният системен оператор" - ЕАД, за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12 . С решението Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "ЗБЕ Партнерс" - АД - разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София, представлявана от председателя Анжела Тонева. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, и вместо него постанови друго такова, с което да потвърди решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 12. Ответното по касационната жалба дружество "ЗБЕ Партнерс" - ЕАД - гр. София, чрез своя процесуален представител адв. Костадин Иванов и адв. Сирлещов, в писмен отговор излага доводи за неоснователност. В съдебно заседание, чрез адв. Димитрова, моли да бъде оставена касационната жалба без разглеждане и да бъде прекратено производството по делото, тъй като е налице влязло в сила решение, с което е отменен раздел III 3, т. 12 от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР . При условие на евентуалност, в случай, че касационната жалба бъде приета за допустима, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" АД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. С решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12 - фотоволтаични централи, с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 - 30.06.2012 г. - 189,38 лв за МВтч. С оглед направеното възражение от ответника и след извършена служебна проверка, настоящият петчленен състав установи, че с решение № 8937 от 19.06.2013 г. по адм. дело № 6082/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 4083/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12494/2012 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което по жалба на "Улер 2009" ООД е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про Мрежи" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по Раздел III - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., т. 12 - за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 189,38 лв./МВтч. В този смисъл е и решение № 3617 от 14.03.2013 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12401/2013 г., оставено в сила с решение № 9473 от 25.06.2013 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, постановено по адм. д. № 6078/2013 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че спорът по законосъобразността на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийния системен оператор" - ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" - АД, "Енерго про мрежи" АД, "ЧЕЗ разпределение България" - АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12 - фотоволтаични централи, с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 - 30.06.2012 г. - 189,38 лв за МВтч, е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение, с което процесният акт в посочената му точка е отменен по оспорване от друг жалбоподател. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт е отменен, решението има действие по отношение на всички. От друга страна според разпоредбата на чл. 297 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК влязлото в законна сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, а според чл. 235, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът взема предвид и фактите, които са от значение за спорното право. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след отмяната на посоченото решение на ДКВЕР в посочената точка с влязло в законна сила решение към датата на даване на ход по същество по настоящето производство, жалбата на "ЗБЕ Партнерс" - ЕАД се явява процесуално недопустима, тъй като спорът по оспорване на административния акт е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение - чл. 159, т. 6 от АПК. Поради това постановеното по тази жалба решение на тричленния състав на Върховния административен съд се явява процесуално недопустимо и при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,