Решение № 76 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12470/2013 г.

Решение № 76 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12470/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Враца, срещу решение № 20 от 30.07.2013 г., постановено по адм. дело № 291 по описа за 2013 г. на Врачанския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 1821/1 от 29.04.2013 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 114, ал. 3 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Десислава Иванова Маринова от гр. Враца е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Врачанския административен съд е решение № 1821/1 от 29.04.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Враца и потвърденото с него разпореждане № РА-75 от 28.02.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено да се извърши прихващане на вземането на Десислава Иванова Маринова от гр. Враца за парично обезщетение за месец февруари 2013 г. в размер на 130.96 лв. по болничен лист № 3418520, серия А 2012 (неприложен в административната преписка), с вземането на държавното обществено осигуряване от неправомерно получени от осигуреното лице суми за парични обезщетения за отглеждане на малко дете с общ размер 2888.72 лв., установен с разпореждане № Ра-226 от 10.02.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. За да отмени оспорените актове, Врачанският административен съд обосновано е приел, че вземането на държавното обществено осигуряване не е ликвидно и изискуемо, поради което не може да бъде прихванато по реда на чл. 114, ал. 4 от КСО с вземането на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване за парично обезщетение за временна неработоспособност. Изводът на съда се основава на обстоятелството, че разпореждане № Ра-226 от 10.02.2012 г. не е било надлежно връчено на засегнатото лице. Куриерската фирма "М и БМ експрес" ООД е върнала известието за доставка със стикер "непотърсен", което не води до заключение, че лицето не може да бъде намерено на постоянния му адрес. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 99 от 2009 г.), действаща към 7.03.2012 г., разпореждането за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2, издадено от ръководителя на разходите на държавното обществено осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Съгласно допълнението на ал. 3 (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. Едва след изтичане на срока за доброволно изпълнение, който започва да тече от връчване на разпореждането, е възможно да бъде извършено прихващане с изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване по установения ред от чл. 114, ал. 4 от КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). В разглеждания случай е установено, че разпореждане № Ра-226 от 10.02.2012 г. е било изпратено на адресата по пощата чрез куриерската фирма "М и БМ Експрес" ООД. Разпореждането не е било връчено, а известието за доставяне е било върнато със стикер "непотърсен". Така извършеното удостоверяване не може да се приравни на ненамиране на лицето на посочения постоянен адрес по смисъла на чл. 61, ал. 3 от АПК или на чл. 110, ал. 4 от КСО, към който препраща чл. 114, ал. 3 от КСО, в сила от 1.01.2013 г. Останалите приложени в преписката известия за доставяне удостоверяват, че Десислава Маринова се намира на постоянния си адрес и лично е получавала изпращаните й от осигурителния орган книжа. Отсъствието на адресата при посещението на куриера през м. февруари 2012 г. не означава, че лицето не е намерено на постоянния си адрес по смисъла на чл. 61, ал. 3 от АПК или чл. 110, ал. 4 от КСО. По делото също така липсват данни на коя дата куриерът е потърсил адресата, но не го е намерил, както също и че е изпълнено изискването по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г.) при отсъствие на получателя да му бъде оставено в пощенската кутия писмено служебно известие с покана да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни. Твърдението в касационната жалба, че пощенският оператор е спазил изискванията на чл. 5, ал. 3 от цитираните Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, е недоказано (В същия смисъл решение № 15002 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2013 г., VI о. и решение № 14789 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12121/2013 г., VI о.). При липса на надлежни доказателства, че осигуреното лице не се е намирало на постоянния си адрес, за да получи преписа на административния акт, не е налице основание за съобщаване чрез поставяне на обявление на определеното за целта място в териториалното поделение на НОИ. Връчването на разпореждането по чл. 114, ал. 1 от КСО не е извършено по установения от закона ред, поради което срокът за обжалването му и за доброволното му изпълнение не е започнал да тече. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправното основание за прихващане по чл. 114, ал. 4 от КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) и като ги е отменил, Врачанският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,