Решение № 8910 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2010 г.

Решение № 8910 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Барасфорд и Бърд" ООД, гр. Свети Влас, срещу решение № 37/19.01.2010 г. по адм. дело № 1168/2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 900079/13.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-176/23.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас, е приел, че с РА в съответствие с нормата на чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) за 2006 г. и чл. 70 ЗДДС за данъчните периоди след 01.01.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в общ размер на 12 964, 80 лв. за данъчни периоди м. 04.2006 г., м. 12.2006 г., м. 01 - м. 08.2007 г., м. 10.2007 г. - м. 04.2008 г. по фактури за нощувки, тъй като същите са представителни мероприятия по смисъла на чл. 63 от ППЗДДС (отм.) и чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС, в които случаи независимо от наличието на общите предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, не е налице такова право. Жалбоподателят, който е посредничел при закупуване на недвижими имоти от чужденци, не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че цената на нощувките е възстановявана от получателите на посредническите услуги, още повече, че не е доказано, че всички нощувки са свързани с последващо закупуване на имот посредством посредническите услуги на жалбоподателя. По същите съображение и за целите на облагане с преки данъци разходите по същите фактури обосновано и законосъобразно са третирани като разход за представителни цели и са обложени с еднократен данък при източника - за 2006 г. на основание чл. 35, ал. 1 ЗКПО (отм.) в размер на 6 595,, 31 лв. и лихва и за 2007 г. на основание чл. 204, т. 1 от ЗКПО в размер на 4 147,02 лв. и лихва. За да стигне до извода, че жалбоподателят не е доказал възражението си, че стойността на нощувките е била заплащана от друг краен потребител, съдът е анализирал наличните по делото доказателства. Обоснован е изводът му, че единствено осчетоводяването на разходите за нощувките по сметка "602" не доказва, че те са заплатени /възстановени/ на дружеството от получателите на посредническата услуга. Няма представени фактури, издадени от жалбоподателя, в които той да е включил тези суми и да е начислил ДДС, няма доказателства, че всички нощувки са отнесени като разходи към последващи сделки, в представения договор за посреднически услуги няма клаузи, от които да се направят подобни изводи. При така установените факти съдът правилно е приложил материалното право, като е установил, че както според действащите към 2006 г. разпоредби на чл. 63 ППЗДДС (отм.) нощувките са представителни мероприятия, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит по силата на чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.), така и според чл. 62 ППЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., услуги с представителни цели са нощувките и при тях на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС няма право на приспадане на данъчен кредит. Предвид установеното за целите на ЗДДС съдът правилно е приложил и разпоредбите на чл. 35, ал. 1 ЗКПО (отм.) за 2006 г. и чл. 204, т. 1 ЗКПО за 2007 г. за еднократния данък при източника върху представителни разходи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение