Решение № 780 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10658/2012 г.

Решение № 780 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10658/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Андрей Петров Мекичарски от гр. София срещу решение № 3460 от 22.06.2012 г. по адм. дело № 3633 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-116 от 01.03.2012 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 113 във вр. с чл. 114 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-116 от 01.03.2012 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 213 от 27.01.2012 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумата по ревизионен акт за начет пор. № 3131 от 21.09.2011 г., с което Андрей Петров Мекичарски от гр. София е задължен да възстанови причинени на ДОО щети в размер на 274.98 лв., представляващи неправомерно получена парична помощ за профилактика и рехабилитация за периода 01.08.2009 г. - 10.08.2009 г. и 115.25 лв. - лихви. На основание чл. 11, ал. 2, т. 2, б. "б" от КСО правото на парична помощ за профилактика и рехабилитация възниква за осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица. От фактическа страна е установено, че трудовото правоотношение на жалбоподателя Мекичарски с работодателя "Ингигруп" ООД е било прекратено, считано от 01.08.2009 г. Поради това обстоятелство през периода на проведената рехабилитация от 01.08.2009 г. до 10.08.2009 г. жалбоподателят не имал качеството на осигурено лице съгласно изискването на чл. 11, ал. 2, т. 2, б. "б" от КСО. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО лицата са длъжни да възстановяват недобросъвестно получените от тях суми за осигурителни плащания заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестното поведение на лицето като предпоставка за възникване на задължението за възстановяване на сумите се установява с издаване на разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО. С ал. 6 на чл. 114 е предвидено споровете за добросъвестност да се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В разглеждания случай събирането на неправомерно получените от осигуреното лице парични помощи не е било извършено по реда на чл. 114 от КСО, а по реда на чл. 110 от КСО, който е приложим при причинени от физически лица или юридически лица щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.). В жалбата си по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО до ръководителя на СУСО лицето е възразило, че няма вина за неправомерното получаване на помощта и не е знаело, че няма право да я получи, защото е узнало за прекратяването на трудовото му правоотношение след завръщането си от Велинград. Твърдение, че жалбоподателят не е виновен, се съдържа и в жалбата му до съда по реда на чл. 118 от КСО с конкретно възражение против установеното задължение за лихви. Въпросът за добросъвестността на лицето не е бил изследван в административното производство, което неправомерно е било образувано и се е развило по реда на чл. 110 от КСО. При неразрешен спор относно недобросъвестността на получилото осигурителни плащания лице не е налице основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО за ангажиране на отговорността му. Основателни са и възраженията на касатора срещу законосъобразността на определеното задължение за лихви. В административната преписка не е приложен лихвен лист или друга справка, установяваща начина на изчисляване на размера на задължението с оглед лихвения процент и началната дата. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на административнопроцесуалните и материалноправните изисквания за законосъобразност, поради което подлежат на отмяна. Обжалваното решение, с което Административен съд София-град е приел, че актовете са издадени при спазване на материалноправните и процесуалните правила и е отхвърлил жалбата като неоснователна, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,