Решение № 4205 от 20.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Варна, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез упълномощения гл. юрк. Л. Терзиева - Даскалова, срещу Решение 784/09.06.2022 г., постановено по адм. дело 430/2022 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед за налагане на АСТРОФАРМА ЕООД на принудителна административна мярка (ПАМ) 28-ФК/10.02.2022 г. запечатване на търговски обект - вендинг автомат, предназначен за продажба на фармацевтични продукти и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, находящ се в гр. Суворово, ЦСМП /медицински център/. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, според които процесната заповед не е мотивирана по отношение на срока на наложената мярка. Посочва, че съгласно чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ при установяване на нарушение от процесния вид. Излага аргументи, че наложената мярка е съобразена с принципа на съразмерност и целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Прилага като писмено доказателство по делото НП 640121-F642340/08.06.2022 г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по същество на спора, с което заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. В условията на евентуалност, моли да бъде намален наложеният срок по справедливост. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба АСТРОФАРМА ЕООД, гр. Варна, не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е била ЗНПАМ 28-ФК/10.02.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейностиВарнав ЦУ на НАП, с която на АСТРОФАРМА ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - вендинг-автомат на самообслужване с електрическо захранване, предназначен за продажба на фармацевтични продукти, находящ се в гр. Суворово, стопанисван от търговеца, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 6, вр. чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Фактическо основание за издаване на заповедта е осъществена проверка в търговския обект на 19.01.2022 г., при която е извършена контролна покупка от приходните органи на един брой опаковка Валидол на стойност 2,40 лв., при която е установено, че на контролния дисплей на автомата не се появяват данни на лицето, стопанисващо обекта, за генериран фискален бон и за фискалното устройство. Преди започване на контролните действия е осъществен контакт с Ръководител екип, който изпраща към ФУВАС SMS с Х задача и потвърждава, че задачата е успешно доставена. След извършената контролна покупка е била осъществена отново връзка с Ръководител екип, който потвърждава, че същата покупка не е отразена в справка за записани данни в ИС ФУДВ. Поради невъзможност да бъде отворен автоматът с цел установяване дали е наличен ФУВАС, са били предприети действия по обезпечаване на доказателствата за срок от 48 часа по чл. 40 ал. 2 ДОПК, като са поставени 2 бр. стикери на автомата. На 20.01.2022 г. в присъствието на упълномощено лице от дружеството, като са вдигнати обезпечителните мерки по чл. 40 ДОПК и са отстранени 2 бр. стикери, които са били с не нарушена цялост, се е установило, че в същия е наличен ФУВАС. Упълномощеното лице от дружеството е представило документи за използваното в обекта фискално устройство, включително контролна лента от датата на покупката, в която не е отразена сумата от 2,40 лв. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка на основание чл. 50 ДОПК, подписан без възражения от собственика на обекта. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК. За да да отмени процесната ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Съдът е приел, че ПАМ е издадена при неправилно приложение на материалния закон към установените факти и при липса на нарушение. Приел е, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на налагане на ПАМ са прекалено общи. Поради изложеното е направен извод, че се препиятства възможността на съда да извърши проверка относно съответствието на наложената мярка с целта на закона. Изложени са допълнителни съображения, че мярката е наложена в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 5 АПК и заповедта е издадена в противоречие с чл. 22 ЗАНН. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект, като в действителност не е извършена преценка кое конкретно е мотивирало органа да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между 30 нормативно предвидени възможности. Не е бил направен анализ на търговската дейност на обекта, не са били представени доказателства, че данъчно задълженият субект има задължения към бюджета, т.е. всичко това налага извод, че не е налице необходимост от промяна в начина на извършване на дейността, каквито аргументи се излагат в касационната жалба. Поради това, от една страна, издадената заповед се явява немотивирана в частта за срока на определената мярка, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, а от друга определеният срок се явява явно несъразмерен спрямо охраняваните обществени отношения и допуснатото нарушение, в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК, както правилно е постановил и административният съд. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.а ЗДДС допуска налагането на ПАМ, "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Производствата по ЗАНН и АПК са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на административнонаказателното производство. Поради изложеното в случая не е от значение обстоятелството, че е издадено НП, както и дали имуществената санкция е заплатена. Касационният съд намира изводите на АС Варна за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, но тъй като не е направено искане за това и не са представени доказателства за извършването им, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,