Решение № 12902 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2013 г.

Решение № 12902 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев чл. 118 ЗДДС Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Пловдив, срещу Решение № 2822/21.12.12 г., постановено по адм. д. № 3591/12 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С решението е отменена Заповед № 15459-F011851 от 27.08.2012 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, Пловдив, с която спрямо Олга Валентинова Генкова, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Генри-Олга Генкова", със седалище и адрес на управление, гр. Клисура, ул. Даскал Поп Божков" № 2 е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - магазин, находящ се в гр. Клисура, ул. "Стоян Вежинов" № 15 и забранен достъпа до него. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - ЕТ "Генри-Олга Генкова", редовно призован, не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Заповед № 15459-F011851 от 27.08.2012 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, Пловдив, с което спрямо Олга Валентинова Генкова, в качеството й на едноличен търговец на фирма ЕТ "Генри-Олга Генкова", със седалище и адрес на управление, гр. Клисура, ул. Даскал Поп Божков" № 2 е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - магазин находящ се в гр. Клисура, ул. "Стоян Вежинов" № 15 и забранен достъпа до него. За да приеме този резултат съдът е приел, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта не се съдържат фактическите и правните основания за издаване на акта. Решението е правилно. От данните по делото е видно, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на процесната принудителна административна мярка е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/ за извършена продажба на стока във визирания в заповедта търговски обект на ЕТ "Генри-Олга Генкова". Тежестта за доказване на това нарушение лежи върху издателя на акта, а именно върху касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В случая административния орган е действал при условията на обвързана компетентност, което ще рече, че при наличие на установено нарушение, той не е имал възможност за избор да наложи или не ПАМ. ПАМ обаче за всеки конкретен случай трябва да бъде определена в такъв вид обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, която произтича от преследваната от закона цел. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуалния административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което правилно е прието, че поради този порок издадената заповед се явява незаконосъобразна. В процесната заповед липсват съображения и мотиви поради какви причини са налага максималния срок от 30 дни и като не е направено това решаващият съд не би могъл да прецени дали административният орган е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не се дължат разноски, поради липса на представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2822/21.12.12 г., постановено по адм. д. № 3591/12 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.