Решение № 4439 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2018 г.

Решение № 4439 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Малдиус" ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. Л. Петков, срещу Решение № 935 от 04.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3520 по описа на Административен съд – В. (АС - В.) за 2017 г. С него е отхвърлен предявеният от "Малдиус" ЕООД иск срещу Агенция по вписванията (АВ) за присъждане на обезщетение в размер на 400, 00 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по регистрацията при АВ № 20170519165328 – 2 от 26.05.2017 г. за обявяване на обстоятелства по партидата на дружеството, отменен с влязло в сила Решение от 06.07.2017 г., постановено по т. д. № 695 по описа на Варненския окръжен съд за 2017 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. В осъдителната за разноски част решението е изменено с Определение № 10509 от 09.08.2018 г., постановено по същото дело, с което размерът на разноските, за които "Малдиус" ЕООД е осъдено да заплати на АВ е определен на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът тълкувал разпоредбата на чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), поради което в разрез с материалния закон е направил извод, че сторените разноски не се репарират при отмяна на незаконосъобразния акт на длъжностното лице по регистрацията към АВ. Без основание съдът приел, че доколкото законът възлага разноските в охранителното, вкл. в регистърното производство на молителя, то отречено е и правото да се претендира възстановяването им при отмяна на незаконосъобразния отказ. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на съдебното решение, предмет на касационен контрол и уважаване на исковата претенция. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – АВ не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се, че "Малдиус" ЕООД е подало исковата молба до Районен съд - В., като предявеният с нея иск е квалифициран от подателя като такъв с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По образуваното гр. д. № 9815 по описа на този съд за 2017 г. съдът е постановил Определение № 9045 от 05.09.2017 г., с което приел, че спорът е подсъден на Административен съд – В., доколкото правната му квалификация е чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С Определение № 3274 от 15.12.2017 г. частната жалба срещу определението от 05.09.2017 г. била оставена без уважение. След изпращане на делото по подсъдност на АС - В. било образувано адм. д. № 3520 по описа на този съд за 2017 г., по което било постановено обжалваното решение. При безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Квалифицирал го, предвид специалната разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Приел, че е налице незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрацията, но съобразил, че като вреда се претендират направените от търговеца разноски в регистърното производство по оспорване на акта пред окръжния съд, а не вреди, които произтичат от отказа да бъдат вписани определени обстоятелства по партидата на дружеството. Съобразил разпоредбата на чл. 541 ГПК и нейното систематично място, като направил извод, че е приложима за всички случаи на охранителни производства, доколкото особени разпоредби на закон не предвиждат друго. Направил заключение, че чл. 541 ГПК намира приложение и в хипотезите на оспорване на актовете в охранителните производства. Приел, че в регистърното производство направените от молителя разноски остават за негова сметка, включително в случаите на отказ и последвала отмяна при оспорването му от съда. Приел, че законодателното разрешение произтича от характера на охранителното производство, което се развива в интерес на молителя, има едностранен характер и постановените откази не преклудират правото на лицето да заяви отново искането си за вписване, заличаване или обявяване, включително, като се ползва от вече представените документи (чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ). Позовал се и на същността на отговорността за разноски като "обективна, безвиновна отговорност", произтичаща от гражданско облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон, която не е отговорност за вреди, но представлява "своеобразна санкция" за неоснователно предизвикан правен спор, наложена от съда, разрешаващ правния спор, съобразно мотивите на Решение № 10 от 29.09.2016 г. по к. д. № 3/2016 г. на Конституционния съд и становището на проф. Ж. Сталев. По така изложените съображения, първоинстанционният съд приел, че в случая се изключва наличието на вреда при заплащане на адвокатско възнаграждение за ползвана защита при оспорване на акт на длъжностно лице по регистрацията и неговата отмяна от съда. Направил извод, че вредата по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде конкретно установена като необходим резултат от отменения акт. Посочил, че след като законът възлага разноските в охранителното, включително в регистърното производство на молителя, възможността за претендиране на отговорност за тяхното извършване всъщност е отречена. Затова в заключение приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение по оспорване на отказа от 26.05.2017 г. представлява разноски за дружеството, което съобразно разпоредбата на чл. 541 ГПК следва да остане в негова тежест. В допълнение, съдът счел за неоснователно позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, което има за предмет изплатени адвокатски възнаграждения в конкретно посочена хипотеза, различна от процесната. По всички изложени съображения и установената недоказаност на наличието на вреда като задължителна кумулативно изисквана от закона предпоставка за уважаване на претенцията, съдът отхвърлил иска, ведно с претенцията за присъждане на лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за постановяването му в нарушение на материалния закон и за неговата необоснованост. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който АВ отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Обосновано съставът на АС – В. е отрекъл позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд предвид това, че то има различен предмет. Разноските, направени в хода на търговско или гражданско производство не представляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, нито по смисъла на ЗОДОВ. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство е охранително. При разписания процесуален ред, няма основание за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в посоченото производство чрез исковата защита, основано на принципа на отговорността за вреди. Както правилно е отбелязал съдът, в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Недопустимо заобикаляне на закона би било за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното и доколкото изводите на първоинстанционния съд съвпадат с тези, които прави настоящият съд, решението следва да остане в сила. Не са налице твърдените негови пороци. Поради горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение