Решение № 391 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Ковачев от гр. София против решение 664 от 06.02.2023 г., постановено по административно дело 12633/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата на Ковачев срещу решение 2153-21-287 от 26.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [регистрационен номер]. на ръководител Пенсионно осигуряване (погрешно посочено в диспозитива ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите ) в ТП на НОИ София-град; 2) осъдил С. Ковачев да заплати на ТП на НОИ София-град юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските (по съображения, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е прекомерно по размер), като се отмени и потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ София-град, за чиято незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т.т. 3-5 от АПК навежда доводи. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Медарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да се остави без уважение, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С разпореждане от 23.06.2021 г. по заявление от 01.06.2021 г. на С. Ковачев от датата на заявлението е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО в минимален размер. С процесното разпореждане от 19.08.2021 г. отпуснатата пенсия е изменена съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО и определена в действителен размер от датата на отпускането й. Разпореждането е атакувано от Ковачев по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплакване, че при определяне на размера на пенсията са допуснати сериозни грешки при определяне на индивидуалния му коефициент и осигурителния доход. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ София-град с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 26.11.2021 г. не е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че пенсията е изчислена правилно, в т.ч. индивидуалния коефициент и осигурителния доход на Ковачев. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е извел решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че правилно е изчислен размера на осигурителния доход и на индивидуалния коефициент на Ковачев и съответно на отпуснатата му пенсия, в подкрепа на което е изложил подробни мотиви. Посочил е, че осигурителният доход на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице е определен при спазване на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) въз основа на заверена осигурителна книжка за периода до 31.12.2009 г. и издадената служебна бележка от контролните органи на НОИ въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. АССГ не е кредитирал заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (оспорено изрично от процесуалния представител на ответника), изчисленията в което кореспондират с тези на жалбоподателя, защото осигурителният доход на Ковачев, взет предвид от вещото лице, е определен не въз основа на документите, въз основа на които се установява осигурителния доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, а в нарушение на чл. 41, ал. 1 от НПОС е взет предвид осигурителен доход от незаверена осигурителна книжка за периода 01.01.2010 г. 31.12.2015 г., подадените с декларации данни в Регистъра на осигурените лица (подаването на данни не е равносилно на внасяне на вноски) и представени от лицето служебни бележки, издадени от Осигурителна каса Адвокат за постъпили плащания в нея за периода 01.01.2011 г. 31.12.2019 г., но неотразени в НАП като внесени в дължимия размер осигурителни вноски за периода. Съдът е посочил, че неправилното определяне в оспореното заключение на осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски от жалбоподателя като самоосигуряващо се лице, съответно води и до неправилно изчислен от вещото лице индивидуален коефициент и размер на пенсията, докато пенсионните органи правилно са приложили материалния закон, относим към размера на изплащаната на Ковачев пенсия, като не са допуснали грешки при изчисляването й. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на административния орган и на предхождащия го такъв) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Решаващият съдебен състав е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от АССГ, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Претенциите на касационния жалбоподател, че осигурителният му доход като самоосигуряващо се лице е неправилно намален, което е довело до неправилно определен осигурителен доход за целия период от 01.01.1997 г. до 31.01.2021 г., съответно до изчисляване на по-нисък индивидуален коефициент и размер на пенсията, са неоснователни. В оспореното пред първата инстанция решение подробно е описан взетия предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент и размера на пенсията осигурителен доход за отделните периоди, както и документите, въз основа на които е зачетен осигурителния доход. Осигурителният доход на Ковачев като самоосигуряващо се лице е определен при спазване на чл. 41, ал. 1 от НПОС въз основа на заверена осигурителна книжка за периода до 31.12.2009 г. и издадената служебна бележка от контролните органи на НОИ въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. В мотивите на първоинстанционното решение е изяснено и на какво се дължи разликата между представения от Ковачев към подадената по административен ред жалба изчислен прогнозен индивидуален коефициент и индивидуалния коефициент, от който е определен размера на пенсията, а именно - на несъответствието между подадените данни за осигурителен доход в регистъра на осигурените лица и действителния доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от жалбоподателя като самоосигуряващо се лице за времето след 2009 г. Правилно е заключението на съда, че с осигурителна книжка може да бъде установен осигурителен стаж и доход само при положение, че осигурителната книжка е надлежно заверена от контролен орган на НОИ. Заверяването на осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се извършва при наличие на данни за внесени дължими осигурителни вноски в информационната система на НОИ. Отразяването на внесени осигурителни вноски в регистъра на осигурените лица, администриран от НАП, и трансферирането на информацията/данните в НОИ, се явява задължителна предпоставка за зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход. Липсата на информация в НОИ за внесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице препятства зачитането на осигурителен стаж/доход в пенсионното производство. За пълнота във връзка с представените за първи път пред ВАС документи, създадени през 2023 г., следва да се подчертае, че те са неотносими към твърдението на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила (каквото, както явства от изложеното по-горе, не е налично), и са ирелевантни към законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град, защото съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Установяваните с тях факти не са от характер да обусловят наличието на приложното поле на чл. 142, ал. 2 от АПК, а биха били относими към едно евентуално бъдещо производство по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. а от КСО. Неоснователно е и касационното оплакване за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение, понеже то е в размерите по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) и е определено съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК по критериите в чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). От обсъденото явства, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и НПОС. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София-град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните искания на касатора няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция (за предходната му е присъдено такова от първоинстанционния съд), съгласно чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от ЗПП в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от НЗПП. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,