Решение № 5954 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2021 г.

Решение № 5954 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. К. от гр. София, чрез адв. Ч. против решение № 7464 от 21.12.2020 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 4131/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-79 от 16.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане № 660324/73 от 27.09.2019 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Сочи се субсидиарно приложение на ДОПК във вр. с чл. 114, ал. 5 от КСО и Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. за забрана удържането на парични суми под минималната работна заплата, които не били отчетени при постановяване на съдебното решение. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град се представлява от юрисконсулт, който в съдебно заседание и в писмените си бележки по делото, оспорва касационната жалба и твърди законосъобразност на оспореното решение на съда. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд София – град е решение № 7464 от 21.12.2020 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 4131/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-79 от 16.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град за потвърждаване на разпореждане № 660324/73 от 27.09.2019 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град за прихващане на вземания на жалбоподателката от ДОО, представляващи обезщетения за временна неработоспособност. Доводите на К., че Решение № 1040-21-593 от 20.11.2019 г. на Директор ТП н НОИ София град, с което е потвърдено Разпореждане за възстановяване на неоснователно получено ПОБ № 214-00-5630-4 от 21.06.2019 г. не е влязъл в сила административен акт, предвид обжалването му, е неоснователен. С чл. 117а КСО законодателят императивно е приел, че обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО не спира тяхното изпълнение, в това число се допуска и възможността административният орган да направи едностранно волеизявление за прихващане. Когато предварителното изпълнение е допуснато от законодателя императивно и безусловно, то може да бъде спряно от административния орган само при условията на чл. 117а, ал. 2 КСО. Директорът на ТП на НОИ не е обсъждал искане за спиране на предварителното изпълнение предвид обстоятелството, че такова не е направено пред административния орган. Обсъждано е принудителното изпълнение на непогасени доброволно в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО вземания на осигурителя по обществено осигуряване. Съдът законосъобразно приема, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 5 от КСО за прихващане на насрещни вземания на ДОО от осигуреното лице, като разпореждането е издадено от компетентния административен орган. Спазена е разпоредбата на чл. 114а, ал. 3 от КСО, като удръжките са съобразени със законово предвидения процент секвестируемост, поради което и в тази част възраженията на касатора са неоснователни. Следва да се има предвид, че забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. По силата на изричната и специална норма на чл. 114а, ал. 1 КСО, забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки и прихващания, не се прилага за задължения на лицата към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114 КСО. В същия смисъл е установената актуална съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси, изразена в решения: № 2743/7.03.2017 г. по адм. дело № 2903/2016 г. и по адм. д. № 9866/2019 г. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради изхода от спора и своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски в касационното производство, следва да бъде осъден касаторът за му ги заплати на осн. Чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, в размер от 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.