Решение № 8354 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2009 г.

Решение № 8354 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби от Кмета на Община Казанлък и от "МОТОРСПОРТ" ООД, гр. Казанлък, против Решение № 45 от 12.12.2008 год., постановено по адм. дело № 504 от 2008 год. по описа на Старозагорския административен съд, VII състав. Кмета на Община Казанлък атакува съдебното решение в частта, с която е отменена негова Заповед № 606/09.07.2008 год., с която на "Моторспорт" ООД, гр. Казанлък е опредена за внасяне такса за битови отпадъци за имот, находящ се в м. "Калева воденица", землището на с. Крън, община Казанлък за 2005 год., 2006 год. и 2007 год. в размер на главницата над 3549.99 лв. до определения като общо дължим размер на ТБО (главница) 3670.34 лв. и лихва върху главницата над 813.36 лв. до 869.78 лв. като незаконосъобразна. "Моторспорт" ООД, гр. Казанлък атакува съдебното решение в останалата част, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 606/09.07.2008 год. на Кмета на община Казанлък. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, молят решението да бъде отменено. Кмета на Община Казанлък претендира потвърждаване, а "Моторспорт" ООД, гр. Казанлък претендира отмяна на обжалвания акт и присъждане на направените разноски. Кметът на Община Казанлък и "Моторспорт" ООД, гр. Казанлък в качеството си на ответници по касационната жалба на другата страна - не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Старозагорския административен съд е отменена Заповед № 606/09.07.2008 год. на Кмета на община Казанлък в частта й, с която на "Моторспорт" ООД, гр. Казанлък е била определена за внасяне такса за битови отпадъци за имот, находящ се в м. "Калева воденица", землището на с. Крън, община Казанлък за 2005 год., 2006 год. и 2007 год. в размер на главницата над 3549.99 лв. до определения като общо дължим размер на ТБО (главница) 3670.34 лв. и лихва върху главницата над 813.36 лв. до 869.78 лв., като незаконосъобразна и е отхвърлена жалбата на "Моторспорт" ООД, гр. Казанлък в останалата й част като неоснователна. С атакуваната Заповед, издадена на основание основание чл. 9б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 64 от ЗМДТ са установени задълженията на дружеството - жалбоподател за такса битови отпадъци за притежаваните от него недвижими имоти за периода 2004 год. - 2007 год. и е било наредено да се внесе в приход на общинския бюджет сумата от 4540.12 лв. в т. ч главница в размер на 3670.34 лв. и начислена лихва към 14.04.2008 год. в размер на 869.78 лв. Съдът е приел, че жалбоподателят като собственик на недвижим имот дължи заплащане на такса битови отпадъци (ТБО) съгласно чл. 64 ЗМДТ във връзка с предоставените му услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа и поддържане на чистотата, като таксата е определена в съответствие с изискванията на чл. 66 ЗМДТ, но само за частта, която се обслужва от службите на чистотата. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на недвижими имоти съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42/16.08.2008 год., том II, рег. № 1871, нот. дело 252/2000 год. ; Разрешение за ползване № 356/16.12.2003 год. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5/16.04.2004 год., том II, рег. № 2368, нот. дело № 214 от 2004 год., както следва: 1. земя и производствен обект - бензиностанция и газстанция с едноетажна сграда за каса и навес върху 365.5 кв. ЗП, находящи се местността "Калева воденица", в землището на с. Крън, общ. Казанлък и 2. земя ведно с построени в нея складове и административна сграда, находящи се в местността "Абаята", землището на гр. Казанлък. За посочените имоти са били подадени декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № № 2403 - 0010/16.01.2004 год. ; 2403 - 0011/16.01.2002 год. и 2403 - 0143/02.06.2004 год. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали за имота се дължи такса битови отпадъци за представени услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане чистотата на територии за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Предвид събраните по делото доказателства и приложимите правни норми изводите, направени от първоинстанционния съд, са обосновани и правилни. Не е било спорно по делото, че притежаваният и деклариран от жалбоподателя имот, находящ се в м. "Калева воденица", землището на с. Крън, общ. Казанлък попада в район, в който за 2004 год., съгласно представената Заповед 1157/ 28.10.2003 год. на Кмета на община Казанлък за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, не попада в застроените терени извън регулационните граници на населените места в общ. Казанлък с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В тези случаи и съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък (в редакцията й към 2004 год.), за имотът се събира ТБО за използване на депо за битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Ето защо, правилни са изводите на Съда, че за 2004 год. правилно и законосъобразно е определен размерът на ТБО, включваща такса за услугите обезвреждане на битовите отпадъци в размер на 1.0 на хиляда и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място в размер на 0.6 на хиляда върху отчетната стойност на имота. По отношение на тези услуги няма спор между страните по делото, че са били предоставяни. Съгласно представените и приети като доказателства по делото Заповеди № № 995/29.10.2004 год. и 926/31.10.2005 год. и 904/30.10.2006 год. на Кмета на община Казанлък за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване за 2005 год., 2006 год. и 2007 год. е разпоредено да се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за застроените терени извън регулационните граници на населените места на територията на община Казанлък, като за с. Крън е определена честота на сметоизвозване 1 път седмично (2 пъти месечно, в зависимост от вида контейнер за сметосъбиране. Правилни са изводите на Съда, предвид на които за да възникне задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за собственика, не е достатъчно включването на притежавания от него имот в район, където общината е организирала такова. Определянето на границите на районите и вида на предоставяните услуги и на размера на таксите за отделните дейности, представляват само част от организирането и осъществяването на дейността, за която законът разпорежда събиране на такса за битови отпадъци. ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане се дължи единствено при наличието на реално извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но възниква и се дължи само когато общината реално извършва съответната дейност. Това означава, че при липса на предоставяне на някоя от услугите, по аргумент от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, такса за нея не следва да бъде заплащана. В случая по делото не са представени доказателства, че за периода 01.01.2005 год. - 31.12.2007 год. Община Казанлък реално е извършвала сметосъбиране и сметоизвозване от територии в землището на с. Крън, където се намира имотът -собственост на жалбоподателя. В тежест на административния орган е да докаже действителното престиране на услугата, обуславяща възникване на задължение за заплащане на такса. От представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение № 141 от 25.03.2008 год., издадено от Ръководител звено "ССТТБО" при община Казанлък се установява, че до 31.12.2006 год. за имот - "Бензиностанция", находящ се в м. "Калева воденица", землището на с. Крън, няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът е преценил правилно доказателствената сила на представеното писмено доказателство. Издаването на удостоверения се извършва служебно и въпрос на вътрешна организация на дейността в общинска администрация - гр. Казанлък е своевременното подаване на информацията между отделните административни звена. Такова задължение на собствениците на имоти, за които липсва организирано сметосъбиране и сметоизвозване не е регламентирано и в Наредба № 26 на ОбС - Казанлък за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Казанлък. Подаването на нарочна декларация в определен срок се изисква в хипотезата на незаплащане на ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" поради неползването на имота, за който такава услуга се предоставя от общината. Но в случая не се касае за освобождаване от заплащане на такса поради неползване на предоставяна услуга, а за недължимост на таксата поради липса на насрещна престация. Ето защо не може да бъде вменено като задължение на собственика на имота да иска издаването на удостоверение от общината, което да бъде представено в същата тази община, за удостоверяването на факти и обстоятелства относно изпълнението на дейността на самата общинска администрация (в случая дейността по организиране и предоставяне на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване"). Ирелевантни са и доводите, че с оглед непредставянето на доказателства от страна на жалбоподателя относно "нефункционирането" на обекта и "негенерирането" на отпадъци или за организиране на сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците за собствена сметка, оспорването на заповедта се явява неоснователно. Недължимостта на ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" жалбоподателят обосновава не с обстоятелството, че не полза имота и съответно услугата, а с нейното непредоставяне от страна на община Казанлък. В случая при преценката на материалната законосъобразност на оспорения административен акт предмет на установяване и доказване е дали община Казанлък реално е предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в района, където се намира обектът - собственост на търговското дружество за периода 01, 01.2005 год. - 31.12.2007 год. С оглед разпределението на доказателствената тежест, липсата на представени доказателства в този смисъл от страна на община Казанлък и предвид проведеното от жалбоподателя насрещно доказване в т. ч. чрез събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства, следва да се приеме, че този факт е останал недоказан. Доколкото само включването на с. Крън в график за сметоизвозване не е достатъчно за установяване на действително престиране на услугата от община Казанлък и съответно за възникване на задължение за заплащане на такса за нейното предоставяне, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. Относно другите две услуги (обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване) дружеството - жалбоподател не оспорва, че се предоставят от община Казанлък и респ. дължимостта на съответните такси. Но в оспорената в настоящото производство заповед установената като дължима се ТБО е определена като сума в общ размер, без поотделно да е посочен размера на задължението за всяка една от услугите за съответната година. Още повече че сборът от определените като дължими суми за ТБО (главница) поотделно за имотите на жалбоподателя и за всяка една година в периода 2004 год. - 2007 год., не е равен на посочената като дължима общо сума за ТБО (главница) в размер на 3670.34 лв. По отношение на имота, находящ се в местност "Абаята", землището на гр. Казанлък дружеството - жалбоподател за установената такса за битови отпадъци за тази имот за 2007 год. е, че размерът на задължението е неправилно определен и не са отчетени направени от него плащания. Въпреки предоставената възможност дружеството не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърденията си за неправилно определяне размера на задължението за ТБО за 2007 год. ; не са представени и такива за извършено плащане (частично погасяване) на задължението. От друга страна от мотивите на оспорената заповед е видно, в размерът на задължението за ТБО е определен на 11.8 на хиляда върху отчетната стойност на имота, в това число: за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 10.2 на хиляда; за обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци в размер на 1.0 на хиляда; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място в размер на 0.6 на хиляда. Доколкото по делото няма данни дружеството да е подавало декларация за броя и вида на необходимите съдове за изхвърляне на отпадъците в регламентирания срок или да е декларирало по -малко от необходимия му брой съдове или че не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, определянето размера на дължимата се ТБО за предоставяните услуги следва да бъде пропорционално в промили върху отчетната стойност на имота по подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ. Предвид на това, правилни са изводите на Съда, че в случая дължимата се ТБО правилно и законосъобразно е определена съгласно разпоредбата на чл. 18в, т. 2 от Наредба № 26 на Общински съвет - Казанлък в действащата й за 2007 год. редакция. Предвид изложеното настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски за страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Първо ДА" отделение,