Решение № 13985 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2012 г.

Решение № 13985 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Данчев Мачулеков, жив. в гр. София, срещу решение № 2423/04.05.2012 г. по адм. дело № 11596/2011 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 22/13.12.2011 г. на председателя на Български институт по метрология /БИМ/ за прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - председателят на БИМ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - поради получена възможно най - ниска годишна обща оценка на изпълнение на длъжността - 5 "неприемливо изпълнение", определена съобразно действалата към момента на издаване на заповедта Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация /НУРАСДА(отм.). Мачулеков, считано от 2009 г., е заемал длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" /ГДМИУ/ при БИМ. Оценката за индивидуално изпълнение е поставена за периода 01.12.2010 г.-30.11.2011 г. Видно от формуляра за оценка на висш държавен служител, какъвто е Мачулеков по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗДСл, на 01.10.2012 г. е изработен работен план за изпълнение, сведен срещу подпис до знанието на жалбоподателя. На 04.07.2011 г. е проведена междинна среща между оценявания служител и оценяващия ръководител. Поставената общата оценка на изпълнение на длъжността - 5 "неприемливо изпълнение" за целия период е подписана от оценяващия ръководител - главен секретар на БИМ Стоян Стоев и оценявания на 30.11.2011 г. Видно от положените два подписа след заключителната оценка на 30.11.20011 г. без вписани възражения, на тази дата се е състояла и заключителната среща, като твърдението на жалбоподателя за формалното и провеждане е недоказано. Фактът на провеждане на срещата се доказва и от показанията на св. Стоев. Атестирането е извършено при спазване изискванията от НУРАСДА, като поставените най - ниски възможни оценки по отделните показатели кореспондират с останалите доказателства по делото - докладни записки, протоколи от заседания на ръководството, препоръки на инспектората за подобряване работата на института. Формулярът е подписан от контролиращ ръководител от временно изпълняващия функциите председател на БИМ - Димка Иванова. Неизписването на името и длъжността на контролиращия ръководител във формуляра не представлява нарушение на НУРАСДА, а жалбоподателят не е оспорил положения подпис под формуляра в графа контролиращ ръководител. Налице са материалноправните предпоставки за издаване на заповедта с правно основание по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, като е спазен и едномесечният срок от органа по назначаване за прекратяване на служебното правоотношение, считано от получаване на окончателната оценка, тъй като контролиращият ръководител е потвърдил окончателната оценка на 08.12.2011 г., а заповедта е издадена на 13.12.2011 г. Решението е правилно. Липсва твърдяното от касатора нарушение на чл. 29, ал. 2 от НУРАСДА. Както в цитирания текст, така и във формуляра по възражение за оценка на индивидуално изпълнение, приложение 4 към чл. 29, ал. 2 от НУРАСДА липсва изискване, респективно графа за посочване името и длъжността на контролиращия ръководител. Има изискване само за полагане на подпис от същия и изразяване на становище и окончателна оценка, които са спазени. Съдът е установил въз основа на останалите приложени по делото доказателства кой е контролиращия ръководител, като подписът върху формуляра не е оспорен от жалбоподателя. Правилен е изводът на съда, че попълването на формуляра съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от НУРАСДА и подписването му от оценяващия ръководител и оценявания без възражения, удостоверява провеждането на заключителната среща на 30.11., за която дата е представена и изпратена до имейла покана за заключителна среща на 30.11.2011 г. в 14 ч. 30 ч. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си в обратния смисъл, поради което е понесъл последиците от правилно разпределената от съда тежест на доказване. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 20, ал. 1 от НУРАСДА(отм.) за показателите, по които се оценяват служителите на експертни длъжности, тъй като Мачулев е бил оценяван според показателите на чл. 19, ал. 1 НУРАСДА(отм.), където са визирани показателите за оценка на висшите държавни служители по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗДСл., какъвто е Мачулев предвид заеманата от него длъжност. Същият е получил най-ниската възможна оценка по всички показатели, като изложените мотиви се подкрепят от посочените от съда доказателства, получената най-ниска обща оценка е оспорена пред контролиращия ръководител, който я е потвърдил, поради което е налице материално правното основание на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Същият няма правомощие в производството по оспорване на заповедта да се произнесе по справедливостта на окончателната оценка, с оглед обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На БИМ следва да се присъдят направените в производството пред ВАС разноски в размер на 290 / двеста и деветдесет/ лева заплатен адвокатски хонорар, видно от договора за правна помощ, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение