Решение № 38 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2010 г.

Решение № 38 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 446 от 24.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1144/08 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, ХVIII-ти състав, е отменил по жалба на "Вал Тис 2001" - ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Венелин Андреев Качаков, Ревизионен акт № 160003070/12.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 360/14.05.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 51 845,93 лв. и прилежащи лихви, по фактури издадени от "Иист ком трейд" - ЕООД и "Ви трейдинг" - ЕООД, като е отхвърлил жалбата в останалата й част като неоснователна. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу решението на Административен съд - гр. Пловдив в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в тази му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания РА и в останалата му част. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Вал Тис 2001" - ЕООД - гр. Пловдив не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - Пловдив е отменил Ревизионен акт № 160003070/12.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 360/14.05.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 51 845,93 лв. и прилежащи лихви, по фактури издадени от "Иист ком трейд" - ЕООД и "Ви трейдинг" - ЕООД. С другата част от решението административният съд е отхвърлил жалбата в останалата й част като неоснователна и като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите на въпросните двама доставчици, както и събраните доказателства в хода на ревизията, административният съд е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Прието е, че от страна на доставчиците са изпълнени изискванията на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС /в сила от 1.01.2007 г./, както и на чл. 6, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и 2 от същия закон относно понятията доставка на стока, облагаема доставка и настъпване на данъчно събитие, като от събраните по делото доказателства може да бъде направен извод, че фактурите на доставчиците "Иист ком трейд" - ЕООД и "Ви трейдинг" - ЕООД документирал реално извършени доставки. Съдът е кредитирал и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и е приел, че изводите на органа по приходите за липса на реални доставки не кореспондира със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Изложени са мотиви, че по процесните фактури данъкът е начислен от двамата доставчици и разплащането по тях е извършено в брой, че са налице данни за предходни доставчици, а така също и за последващо влагане на материалите в извършване на облагаеми доставки. Направен е краен извод за наличие на реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и данъкът не е начислен неправомерно от доставчиците съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, каквато теза е изградил органът по приходите, поради което издаденият РА в тази си част се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на административния съд в обжалваната му отменителна част е не правилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Основните оплаквания на касатора против отменителната част от решението е за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че съдът е дал основно значение на факта на начисляване на данъка от доставчиците, както и че са налице данни за предходните доставчици и реализиране на закупените материали в конкретни строителни обекти. Твърди се, че в тази насока съдът не е съобразил, че сега действащият ЗДДС не поставя акцент на начисляването на данъка от доставчика като условие за възникване на правото на данъчен кредит, както и че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че доставчиците разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките, както и че е категорично установено, че закупените материали действително са вложени в конкретни обекти. Направените оплаквания са основателни. Фактическата обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит са подробно възпроизведени в мотивите на съдебния акт. Същите подробно са възпроизведени и в касационната жалба. По делото няма спор, че двамата доставчици са начислили данъка съгласно изискванията на закона, като непризнаването на правото на данъчен кредит е поради това, че в хода на ревизията не е установено по категоричен начин предходните доставчици да са имали материален, технически и кадрови потенциал за изпълнение на доставките, че липсват доказателства за транспортиране и реално фактическо предаване на стоките, респективно липсват такива относно обектите, където са вложени закупените стоки. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза опровергават тези констатации на органа по приходите и следва да бъде прието, че са по процесните фактури са документирани реални доставки. Този извод на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата инстанция. На практика мотивите на административния съд са общи, без конкретно обсъждане и посочване на конкретните писмени доказателства, въз основа на които той е изградил изводите си за реалност на извършените доставки. Позоваването на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза също не е точно, доколкото вещото лице също е посочило, че при проверката не са му били представени документи за транспортирането на стоката, както и данни, че доставчиците са притежавали съответния кадрови ресурс за изпълнение на доставките. Не намират подкрепа в данните по делото и изводите на съда, че закупените по фактурите материали са вложени в последващи облагаеми доставки. Това обстоятелство е изследвано в хода на ревизията и в РА се съдържат констатации в тази насока, като задълженото лице не е ангажирало в хода на административното и съдебното обжалване доказателства, които да опровергават тези изводи. Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства относно транспортиране на стоките и тяхното фактическо предаване на купувача не са коментирани от административния съд, в това число не е обсъдено възражението на процесуалния представител на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, намиращо се на л. 962 от делото за липса на достоверна дата на доказателствата. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че ако въпросните доказателства действително са били налични, то е следвало да бъдат представени на органа по приходите по време на ревизията, от което може да бъде направен извод, че те са съставени за целите на съдебното обжалване за потвърждаване на защитната теза на задълженото лице. На база на изложеното следва да бъде направен извод, че събраните в хода на административното и съдебното обжалване доказателства не опровергават констатации на органа по приходите за липса на реални доставки по процесните фактури и като е приел друго, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Поради това при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК решението на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде отменено в обжалваната му отменителна част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Вал Тис 2001" - ЕООД - гр. Пловдив против Ревизионен акт № 160003070/12.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 360/14.05.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 51 845,93 лв. и прилежащи лихви, по фактури издадени от "Иист ком трейд" - ЕООД и "Ви трейдинг"-ЕООД, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 1 486,92 лв. юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,