Решение № 313 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2215/2020 г.

Решение № 313 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2215/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Имърчантпей" ООД- град София, подадена чрез адвокат В. Т. от САК, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 7670/06.12.2019 г. по адм. дело № 6203/2019 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност– касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно и необосновано АССГ е отхвърлил исковата претенция с мотива, че въпросът за разноските по обжалване на акт по административен ред трябва да бъде повдигнат в рамките на основното производство. Иска се отмяна на постановеното решение, като се постанови друго, с което да се осъди ответната страна да заплати претендираното обезщетение. Ответникът- Национална агенция по приходите (НАП) в писмен отговор, моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди обжалваното решение, като правилно и обосновано. Касационният жалбоподател- "Имърчантпей" ООД, в съдебно заседание чрез адвокат Т., моли да се уважи касационната жалба и да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и да се постанови друго, с което се осъди НАП да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди и лихви в претендираните размери. Моли, да се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът- НАП, в съдебно заседание чрез ст. юрисконсулт Р. моли да се остави без уважение подадената касационна жалба и се остави в сила обжалваното решение. Претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е ОТХВЪРЛИЛ исковете на "Имърчантпей" ООД срещу Националната агенция по приходите за присъждане на сумата от 2400 лв. – адвокатско възнаграждение, претендирано като разходи в производството по обжалване пред по- горестоящ орган – ТД на НАП София, на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, с изх. № С 182225-023-0003150/3.9.2018 г., както и 176, 68 лв. – законна лихва върху главницата от датата на плащане на възнаграждението– 14.9.2018 г. до предявяване на иска – 5.6.2019 г., , както и законна лихва от предяваване на исковата молба до окончателното плащане на главницата и е ОСЪДИЛ "Имърчантпей" ООД да заплати на НАП сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, адм. съд е приел, че с Решение № 7261/3.12.2018 г., постановено по адм. дело № 10549/2018 г. на АССГ, е било отменено Решение № ПО-104/14.9.2018 г. на Директора на ТД на НАП, с което е отхвърлена жалбата на "Имърчантпей" ООД срещу ППОМ, с изх. № С 182225-023-0003150/3.9.2018 г. Била е присъдена сумата от 2050 лв. съдебни разноски– 50 лв. държавна такса и 2000 лв. – възнаграждение за адвокат. Посочил е, че по делото е представен неоспорен от ответника документ, изходящ от "Имърчантпей" ООД, удостоверяващ плащане на претендираната сума от 2400 лв., но в приложеното платежно нареждане, обаче не е било посочено основанието, поради което е извършено това плащане, а е посочено само име на получател- адв. Дружество Райчинова и съдружници. Намерил е, че с отмяната на посоченото постановление съдът е решил и въпросът относно разноските в съдебната фаза. Счел е, че в случаите, какъвто е процесният, когато законодателят е предвидил правна регламентация относно произнасянето по въпроса за разноските в рамките на основното производство– това по налагане на ППОМ, то страната е следвало да поиска произнасяне по този въпрос именно в това производство. Настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е ПРАВИЛНО. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал обосновани правни изводи. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152- чл. 155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. След като издаденото решение на директора на ТД "НАП" - София не съдържа разпореждане относно разноските- чл. 59, ал. 2, т. 6, допустимо е тяхното претендиране по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Но в случая предвид проведеното съдебно обжалване е било и налице възможност за тяхното претендиране по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК, чл. 143 АПК. Обосновано съдът е заключил, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно АССГ е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди, резултат от отменена, като незаконосъобразна ППОМ е неоснователна. В исковото производство по ЗОДОВ ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента. Дружеството ищец установява, че е било надлежно представлявано от адвокати в съдебното производство пред АССГ. Представените от ищеца документи не установяват извършено плащане от касационния жалбоподател в размер на исковата сума в хода на административно- производство по отмяна на процесния акт. Пред посочения съд, обаче не са представени доказателства за претендиранато адвокатско възнаграждение в обжалването по административен ред. В платежното нареждане за сума от 2400 лв. не е посочено основанието, поради което е извършено това плащане. С това не е доказано, че претендираните вреди над присъдения размер са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Правилно адм. съд е приел, че в процесния случай, жалбата срещу ППОМ е била отхвърлена като неоснователна. В резултат на съдебно обжалване, с решението на АССГ е прието, че ППОМ следва да бъде отменено. Със съдебното решение с отмяната на посоченото постановление съдът е решил и въпросът относно разноските в съдебната фаза. Била е присъдена сумата от 2050 лв. съдебни разноски – 50 лв. държавна такса и 2000 лв. – възнаграждение за адвокат. В случая налице са били договорни отношения между адвоката и клиента, които са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 2, чл. 24 и чл. 36 от ЗА. Съобразно тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.5.2015 г. е прието, че когато в закона не е предвидена правната възможност да се искат и присъждат разноски, те може да се претендират в отделно производство, с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно АССГ е приел, че в случая въпросът относно дължимостта на разноските при административното обжалване неоснователно се претендира чрез иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновано съдът е приел, че когато законодателят е предвидил правна регламентация в чл. 59, ал. 2, т. 6, вр. с & 2 ДОПК относно произнасянето по въпроса за разноските в рамките на основното производство, то страната е следвало да поиска произнасяне по този въпрос именно в това производство. Освен това въпросът за разноските при оспорването е решен с влязло в сила съдебно решение на АССГ- чл. 297, чл. 298, ал. 1 ГПК, чл. 143 АПК. Претендираната в исковото производство сума не е била поискана в основното производство по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК, чл. 143 АПК, нито е била използвана възможността по чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Правилно и обосновано съдът е намерил, че искът е неоснователен. По изложените съображения обжалваното решение е ПРАВИЛНО. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение