Решение № 1461 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5204/2007 г.

Решение № 1461 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5204/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П., П. Й., Р. М. Б. М., К. Д., Г. Г. и Д. Г., действащи двамата лично за себе си и като представители на малолетните си деца С. Г. и Д. Г., всички със съдебен адрес гр. С. срещу решение от 11.07.2007 г. по гр. д. № 984/2006 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1853/2005 г. на Великотърновски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че Х. М. П. и А. А. П. са собственици на 3/4 ид. ч. от УПИ *, 343, с площ от 3393 кв. м. в кв. 56 по плана на с. А., община В. както и на 3/4 ид. ч. от построената в него сграда на основание договор за покупко- продажба сключен на 23.03.2001 г., за който е съставен н. а. № 2* т. II, по н. д. № 213/2001 г. Развиват се доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим поради липса на правен интерес иск; за нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено, че през 2001 г. Г. Г. и съпругът й Д. Г. са придобили на основание договори за покупко-продажба недвижим имот съставляващ пл. № 343 по плана на с. А. и недвижим имот, съставляващ парцел **** по плана на същото село. На 23.03.2001 г. Г. са продали по 3/4 ид. ч. от двата имота на ищецът Х. През 2002 г. (на 23.03.2001 г.) Г. Г. и съпругът й Д. Г. са дарила на сестрата на Г. К. Д. дворно място съставляващо пл. № 343 в кв. 42а по плана на с. А. Същата година К. дарява този имот на децата на Г. - С. Г. и Д. Г. (н. а. № 1* от 3.12.2002 г. по н. д. № 556/2002 г.). На 5.08.2004 г. Г. са дарили на К. Д. и дворно място с площ от 1663 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № 3* за който заедно с имот пл. № 341 е бил отреден парцел **** 341, 343 заедно с построената в него жилищна сграда, поради което предмет на разпореждане са били 1663/3393 ид. ч. от урегулираните в парцел **** имот. На 19.07.2005 г. К. Д. се е разпоредила чрез продажба с 1663/3393 ид. ч. от парцел **** 341, 343 в кв. 56 по плана на с. А. в полза на Р. М. На 28.07.2005 г. съсобствениците С. Г. и Д. Г. и Р. М. продали парцел **** 341, 343 в кв. 56 по плана на с. А. на К. П., който към този момент е бил в брак с П. Й. П. Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че извършените от Г. и останалите касатори разпоредителни сделки след 23.03.2001 г. не са породили вещно прехвърлително действие по отношение на 3/4 ид. ч . от двата поземлени имота, за които с одобрен през 2003 г. нов регулационен план е бил отреден общ парцел ****, 343, тъй като те вече не са се легитимирали като собственици на тези части от имотите поради извършено разпореждане с тях чрез продажба в полза на ищеца Х. П. Пред въззивната инстанция касаторката Г. Г. е възразила, че исковете предявени по отношение на нея и Д. Г. са недопустими, тъй като преди предявяването им ищците А са предявили срещу тях иск за делба на същите имоти, в който предмет на установяване е възникнала съсобственост между страните върху тези имоти. Въз основа на този довод, който се извежда и от становището на повереника на ответниците по касация П. заявено в съдебно заседание пред ВКС, съдът извърши проверка за допустимостта на иска по отношение на Г. и Д. Г. и намери следното. По делото са представени решения от 28.04.2004 г. по гр. д. № 881/2003 г. на Великотърновски районен съд, с което е допуснато да се извърши делба между Х и Г. Г. и Д. Г. на поземлен имот III-341,343 в кв. 56 по плана на с. А. след като е прието за установено, че страните са съсобственици на имота при права по 1/2 ид. ч. за П. и Г. . Това решение е оставено в сила с решение от 26.05.2005 г. постановено по гр. д. № 562/2004 г. на окръжен съд Велико Търново. Решението е било обжалвано пред ВКС и при служебна справка се установи, че решението на въззивния съд е оставено в сила с решение № 221 от 28.04.2006 г. по гр. д. № 970/2005 г. на ВКС, I-во г. о. Предмет на предявения иск за делба е установяване, че страните по делото са съсобственици на имота. Този иск е бил предявен преди предявения на 7.11.2005 г. установителен иск за собственост на 3/4 ид. ч. от имота от П. срещу Г., поради което по-късно предявения иск между същите страни и със същия предмет е бил недопустим и производството по него е следвало да се прекрати - чл. 95 ГПК (отм.). Въззивният съд не е обсъдил този довод и не се е произнесъл по допустимостта на тези установителни искове, а е решил спора по същество, с което е постановил недопустимо решение в тази част. Това е основание същото да бъде обезсилено и производството по установителните искове предявени от П. срещу Г. прекратено. Решението в частта, с която са уважени установителните искове по отношение на другите ответници е допустимо, а подадената касационна жалба срещу него е неоснователна. Съдът се е произнесъл по тези искове при напълно изяснена фактическа обстановка и е направил обоснован и законосъобразен извод, че след като през 2001 г. Г. са продали по 3/4 ид. ч. от двата придобити от тях имота на ищецът Х, който към този момент е бил в брак с А. П., те след датата на извършеното разпореждане не се легитимират като носители на правото на собственост върху тези идеални части от имотите, поради което извършените следващи разпореждания с тях не са породили транслативно действие. Неоснователен е доводът, че във въззивното производство не е дадена възможност на ответниците да ангажират нови доказателства. Въззивниците К. П., Р. М. и Б. М. не са направили искане за допускане на нови доказателства във въззивната жалба. Въззивниците Г. са направили искане за допускане на свидетели, които да установят дали ищците П са установили фактическа власт върху имота. При отсъствие на позоваване на давностно владение като придобивен способ по отношение спорната част от имота, обосновано съдът е намерил, че упражняването на фактическа власт с лични действие от собствениците на имота е без правно значение за това дали те са станали собственици на основание сключен договор за покупко-продажба. При постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон поради което не са налице релевираните основания за касирането му. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.