Решение № 4431 от 10.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов от [населено място] срещу Решение 387 от 09.12.2021 г. по адм. дело 287/2021 г. на Административен съд - [населено място], с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач , приложена на 01.06.2021 г. от В. Иванов - [длъжност] на Министерството на вътрешните работи - [населено място] (ОДМВР - [населено място]). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за прилагане на принудителната административна мярка. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът [длъжност] при ОДМВР [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от В. Иванов - [длъжност] при ОДМВР [населено място] на 01.06.2021 г. в 11:15 ч. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 01.06.2021 г. в 11:15 ч. в град [населено място], на тротоара на [улица] е паркиран лек автомобил, марка Форд Фиеста , с рег. [рег. номер], с което създава опасност за другите участници в движението и прави невъзможно преминаването им по тротоара. Счел е за установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извод за законосъобразност на акта, като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е приел, че фактическото основание (автомобилът е паркиран на тротоар, с което прави невъзможно движението на пешеходците и ги принуждава да се движат по пътното платно) се установява от събраните по делото доказателства, включително представения снимков материал. Процесният автомобил е паркиран по начин, по който изцяло заема тротоара, и прави невъзможно неговото ползване по предназначение от пешеходците. Така установените факти съставляват основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, поради което съдът правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение