Решение № 3682 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4245/2012 г.

Решение № 3682 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4245/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на "Басейнова дирекция Западнобеломорски район" - Благоевград, срещу решение № 146/02.02.2012 г. по адм. дело № 702/2011 г. на Административен съд-Благоевград, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа доводи, че решението е постановено в противоречие със ЗВ, Тарифа за таксите за правото за водоползване и/или разрешеното ползване на воден обект, приета с ПМС 154/28.07.2000 г. и ЗНА. Ответникът - "Булгарцвет - Баня" ООД, не се представлява. В писмено становище по делото, счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа доводи, че при определяне на размера на таксата за водовземане дължима от дружеството следва да се приложи разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, т. е. таксата да се определи на база разрешения обем вода и температура. След изменението на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, МС не е приел нова тарифа и не е направил промени в действащата, така че да бъде съобразена с посочените в закона критерии на дължимата такса. В настоящия случай административния орган не е приложил втория, предвиден в закона кумулативен критерий - температура на водата. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая следва да се приложи закона. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът при постановяване на решението не се е съобразил с факта, че не е налице изрична отмяна на нормативния акт, както е изискването на чл. 11, ал. 3 от ЗНА. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 9/27.07.2011 г. на директора на "Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград", с който на "Булгарцвет - Баня" ООД - с. Баня са установени задължения за такси за правото на водовземане на минерални води в размер на 370 306,10 лв. лева; за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон - неспазване на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ. Съдът е приел, че размера на определените с АУПДВ такси, противоречи на методиката им за изчисляване, установена с критериите за определянето им, залегнали в чл. 194, ал. 3 от ЗВ /ред. Д. в. бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г./. Приел е още, че задължението е изчислено по методиката на Тарифа за таксите за правото на водоползване в сила от 1.01.2001 г., която не е съобразена с изменението на чл. 194, ал. 3 от ЗВ. Съдът е счел, че след като не е приета нова тарифа, то следва да се приложи закона по силата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Постановеното решение е правилно. Оспореният пред първоинстанционния съд АУПДВ е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, чл. 194, ал. 1, т., б "в", ал. 2 и 3 от ЗВ, вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 и чл. 4 във връзка с чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. Съгласно чл. 194 от ЗВ за правото на използване на водите се дължи такса. В ал. 3 на чл. 194 е предвидено, че таксата се определя с тарифа на МС. Такава е приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г., като в частта за водоползването на минерални води чл. 3 предвижда събиране на такса, определена по формулата Т = Е х W х К, където Е е единичният размер на таксата в зависимост целта на водоползването съгласно таблица по ал. 2 лв./куб. м.; W е размерът на ползвания годишен воден обем; К - корекционен коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода, съгласно таблицата по ал. 2. С разпоредбата на § 107 на ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр. 65/2006 г., е внесено изменение на чл. 194 от ЗВ. Според ал. 1, т. 1, б."в" дължи се такса за водовземане от минерални води, а според ал. 3, тази такса се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. След това изменение на закона МС не е приел нова тарифа и не е направил промени в действащата, така че тя да бъде съобразена с посочените в чл. 194, ал. 3 от ЗВ критерии за определяне размера на дължимата такса. С § 9 от ПЗР на ЗВ, се прогласява дължимост на таксите по този закон, считано от влизане в сила на предвидените в закона тарифи. В случая административният орган е заместил във формулата по тарифата W размерът на ползвания годишен воден обем с размер на разрешения обем вода, както е посочено в изменението на чл. 194 от ЗВ, но не е приложил вторият, предвиден в закона кумулативно критерии - температура на водата. Основния спорен въпрос по делото е следва ли размерът на таксата да се определя чрез формулата, съдържаща се в чл. 3 от Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ, независимо че тя противоречи на закона или следва с оглед разпоредбата на чл. 13 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, според който: