Решение № 11608 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2015 г.

Решение № 11608 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 1594/31.07.2015 г. по адм. д. № 1541/2014 г. на Пловдивския административен съд, с който е отменен РА № 161305556/18.02.2014 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Вени-Н трейд" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161305556/18.02.2014 г. на ТД на НАП-П., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 39 056,44 лв с начислени лихви по 4бр. фактури за доставка на олио, издадени от "Агро сим груп" ЕООД за м. 6.2013 г. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките по спорните фактури не са реално осъществени. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на приложените приемо-предавателни протоколи за предаване на олиото от доставчика на ревизираното лице, от последното на "Агро-М" ЕООД за бутилиране, след бутилирането за предаване от "Агро-М" ЕООД на ревизираното лице и складови разписки за предаване на бутилираното олио в склад на "К. Б." ЕООД от ревизираното лице. Приемо-предавателните протоколи се подкрепят от представените международни товарителници за доставка на олиото от Румъния на прекия доставчик, от показанията на свидетелите - шофьори, извършили транспорта на олиото от Румъния до обекта на "Агро-М" ЕООД, които дават показания, че при предаването на олиото е присъствал представител на получателя. Събрани са непротиворечиви доказателства за счетоводно отразяване на получените и извършените доставки от ревизираното лице, за отразяване на плащанията по тях и разходите за транспорт на бутилираното олио от ревизираното лице. Правилно съдът е възприел неоспореното заключение на вещото лице, което установява на кои фирми е продадено цялото количество бутилирано олио по договора за бутилиране олио на ишлеме с "Агро-М" ЕООД. Правилен е изводът на съда, че ненамирането на адреса на прекия доставчик не е основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по изискванията на ЗДДС. О. е изводът на съда, че липсата на данни кой е отпечатал етикетите за 99 000 бутилки олио не е основание да се приеме, че не е осъществена доставката на олио, последващото му бутилиране от "Агро-М" ЕООД и продажбата на бутилираното олио от ревизираното лице на "К. Б." ЕООД. Правилен е изводът на съда, че не е доказано, нито се твърди участие в данъчна измама или знание на ревизираното лице за извършвана данъчна измама, за да е приложима практиката на СЕС, позволяваща в този случай да не се признае право на приспадане на данъчен кредит по осъществена доставка. Доводите на касатора за противоречия в доказателствата не са основателни. Непопълването в международните товарителници в кл. 24 на мястото на получаване на стоката не е обстоятелство, за което получателят по последвалата продажба може да бъде отговорен, в който смисъл е практиката на СЕС в решението по делото С-18/13, правилно цитирано от административния съд. Липсата на обект и работници на доставчика не са обстоятелства, за които на получателят по доставката може да се откаже право на приспадане на данъчен кредит щом доставката е осъществена, както е в настоящият случай. Фактът, че управителя на ревизираното лице е управител на транспортната фирма, извършила транспорта на олиото от Румъния до страната и на фирмата, която е поръчала 1000бр. от етикетите не е причина за дискредитиране на товарителниците и фактурите за извършения транспорт, които не са оспорени от касатора и данните в тях се потвърждават и от показанията на разпитаните двама свидетели - шофьори, извършили транспорта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,