Решение № 2939 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2018 г.

Решение № 2939 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на председателя на Окръжен съд - Б., против Решение № 1927 от 30.11.2017 г. постановено по адм. д. № 654/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. Наведени са доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че с издаването на заповедта за определяне на един от участниците за спечелил търга са осъществени всички елементи на сложния фактически състав са се осъществили. В тази насока излага доводи, че процедурата приключва със сключването на договора със спечелилия участник, поради което издадената заповед за прекратяване на тръжната процедура на основание чл. 46 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ е законосъобразен административен акт, предвид установеното, че единствените двама участници в процедурата са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗППЦК, във вр. с § 1, т. 6 от ЗДС. П. тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като съдът се произнесе с решение с което да отмени обжалваното решение, като вместо него да постанови друго по същество на спора с което жалбата на "А. 3" ЕООД против Заповед № 296 от 31.05.2017 г. на председателя на Окръжен съд - Б.. Ответникът - "А. 3" ЕООД, представлява се от адв. Т. Д. от Адвокатска колегия - В.. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли Върховния административен съд да остави в сила обжалваното решение. В постъпилото възражение по касационната жалба, процесуалния представител на ответната страна е направил искане за присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за които не са представени доказателства за тяхното заплащане, както и не е представен списък съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим съгл. препращащ разпоредба на чл. 144 от АПК. В съдебно заседание адв. Друмева не е поддържала така направеното искане и не представя доказателства. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Счита, че първоинстанционния съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, като правилно е приел, че съгл. разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ППЗДС с издаването на заповедта за определяне на спечелилия участник тръжната процедура е приключила, поради което издадената от административния орган заповед на основание чл. 46 от ППЗДС е незаконосъобразна. Предлага процесното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, като от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 654/2017 г. на Административен съд - Б. е било образувано по жалбата на "А. 3", гр. В. срещу Заповед № 296/31.05.2017 г. на председателя на Окръжен съд - Б., с която на основание чл. 46 от ППЗДС е прекратен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на част от имот - публична държавна собственост от фоайето на Съдебната палата - Б. за монтиране на 3 броя кафе автомати за топли напитки, минерална вода и пакетирани храни и закуска с обща площ 4 кв. м. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като жалбоподателят е посочил, че оспорения административен акт е постановен при нарушение на разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС, тъй като същата урежда основанията за прекратяване на тръжната процедура при възникнали обстоятелства, което прави невъзможно нейното приключване. Подробно е изложил съображения за липсата на такива обстоятелства които могат да се подведат под хипотезата на цитираната правна норма. Наред с това е изложил твърдения за несъобразяване и непълнота на относими в конкретния случай доказателства. От приложените писмени доказателства съдът установил фактите по спора относно издаването на процесната Заповед № 296/31.05.2017 г. на председателя на Окръжен съд - Б., с която е прекратена тръжната процедура с тайно наддаване за отдаване под наем на гореописания имот. Съдът преценил, че при издаването на оспорения административен акт не са били налице фактическите и правни основания на чл. 46 от ППЗДС. З. да достигне до решаващия извод е приел, че в случая не е приложима цитираната в заповедта разпоредба на чл. 46 от ППЗДС. Т. основанията за прилагане на този текст, съдът приел, че редовно обявената и приключила процедура може да бъде прекратена на това основание само в хипотезата на невъзможност на откриването на търга или неговото приключване. При положение, че тръжната комисия, в приложения по делото протокол от проведеното заседание на 22.03.2017 г. е извършила класиране на участниците в процедурата и след като административния орган е възприел предложението на комисията, което обективирал в Заповед № № 189/24.03.2017 г. с която е определен за спечелил търга, процедурата е приключила. С последващата Заповед № 209/10.04.2017 г., поради невнасяне на тръжната цена, дължимите данъци, такси и режийни разноски, административният орган е определил за наемател класираният на второ място, а именно - ответната страна в настоящото производство. Като е приел, че била налице пречка за участие на двамата кандидати в тръжната процедура, което обстоятелство е изследвано след влизане в сила на заповедта с която е приключела тръжната процедура и го обективирал в оспореният административен акт с който е прекратена тръжната процедура на основание чл. 46 от ППЗДС е издал незаконосъобразна заповед. Обжалваното решение е правилно. Обосновани са изводите на административния съд, че са налице посочените в жалбата нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, които да обусловят отмяна на административния акт. В случая по обявената процедура е проведен търг на 22.03.2017 г. при която са класирани участниците. Предвид издадената от административния орган заповед с която е определен за наемател участник, съдът е извел извод, че фактическия състав по откриването, класирането и определянето на наемател на обекта предмет на тръжната процедура е приключил. Според ал. 3 на чл. 13 ППЗДС, търгът се провежда по реда на глава V "Принудително отчуждаване, придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост" /чл. 41 - чл. 69 вкл./ ППЗДС и приключва със заповед на министъра, на областния управител или ръководителя на ведомство, с която се определят лицето, спечелило търга и наемната цена. Въз основа на заповедта по ал. 3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем /чл. 13, ал. 4 ППЗДС/. Предвид препращащата норма на чл. 13, ал. 3 ППЗДС, към процесния търг с тайно наддаване, проведен за отдаването под наем на част от имот - публична държавна собственост, са приложими общите разпоредби относно търговете по глава V ППЗДС - тези на членове 42, 43, 44, 46 и 47 и чл. 55 - чл. 58 вкл. ППЗДС, както и относимите конкретно към търговете с тайно наддаване - на чл. 51 до чл. 54 вкл. ППЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС, цитирана като основание за прекратяване на тръжната процедура, която регламентира, че при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Систематическото тълкуване на разпоредбата налага извода, че тази норма е приложима в хода на тръжната процедура, преди административния орган да издаде заповедта с която е определен за спечелил търга участник. Настоящия състав на Върховния административен съд намира за неоснователен довода в касационната жалба, че със заповедта за обявяване на изпълнителя тръжната процедура не е приключен сложния фактически състав на административната процедура, тъй като в същия следва да се има предвид приключването му със сключване на договора за наем. На първо място, необходимо е стриктно и точно да се разгледат разпоредбите, касаещи дейността на комисията на сложния фактически състав по разглеждането, оценяването и класирането на подадените оферти. С оглед чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, прилагането на правните норми следва да е според точния им смисъл, което пък от своя страна определя водещата роля на анализа на волята на законодателя, изразена с текста на нормата и респективно - забраната за разширяване на законодателната воля с хипотетични и невключени в нормата вариации. В този смисъл е и принципа за точно прилагане на закона, установяващ че законът се прилага така, както е формулиран и може да бъде разтълкуван в неговия езиков израз - т. е. в думите на закона и в конструкцията на една норма не трябва да се влага съдържание, което не се следва. За разлика от други закони, регламентиращи провеждане на процедури, напр. Закона за обществените поръчки, в който са уредени множество различни основания за прекратяване на възлагателна процедура, то в приложимия ППЗДС е предвидена една единствена хипотеза, при осъществяване на която компетентният административен орган с нормативно уредена възможност да прекрати открита тръжна процедура за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост. В случая дори и да са били налице основанията за прекратяване на тръжната процедура, настоящия състав намира за обосновани изводите на административния съд, че изложените фактически основания за издаване на заповедта, биха били относими в процедурата по възобновяване на административното производство по чл. 99 и сл. от АПК. По отношение на направеното искане за разноски направено в постъпилото по делото възражение от ответната страна по касационната жалба, съдът приема, че същото не следва да бъде разглеждано, предвид липсата на доказателства за направени разноски, както и представен списък за разноските. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение