Решение № 5360 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2008 г.

Решение № 5360 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2008 г., III о., докладчик съдията Емануил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Анастасов Ташев от Свиленград, против решение по адм. дело № 131/2008 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доказателствата за претърпени неимуществени вреди са тълкувани превратно. Иска отмяна на съдебния акт и уважаване на исковете. Ответната страна- Районно управление към ОД на МВР- Хасково, чрез процесуалния представител- юрк. Маринов, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред Административен съд - Хасково е образувано производство по жалба на Красимир Ташев, за отмяна на наложена му принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Наред с това, първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на общата сума от 127, 50 лева, от които 27, 50 лева - имуществени вреди-платена такса за принудително преместване на автомобила му и сумата от 100 лева- обезщетение за неимуществени вреди- изразяващи се в предизвикано неудобство, стрес и неприятни психически преживявания. С обжалваното решение административният съд е отменил изцяло като незаконосъобразна наложената от Началника на РПУ-Хасково принудителна административна мярка (ПАМ)-отстраняване на неправилно паркирано ППС; уважил имуществения иск изцяло и отхвърлил като неоснователен иска за неимуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Оспорената от Ташев ПАМ- е преместване (репатриране) на собствения му лек автомобил- "Пежо-406", с рег. № Х 1350 ВА, със специализирано средство- "паяк", извършено на 12.05.2008 година от служители на "Общинска полиция"- Хасково. Въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, съдът приел, че ПАМ е незаконосъобразна- липса на материална компетентност- Началника на РПУ- не е оторизирано лице да разпорежда извършване на действия по преместване на неправилно паркирано МПС. Също така е прието, че съгласно Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община- Хасково- за нарушаване правилата на паркиране, каквито е извършил Ташев- се предвижда санкциониране с фиш, но не и преместване на автомобила. По тези съображения, съдът отменил наложената принудителна административна мярка и пристъпил към разглеждане на исковете за обезщетение. Платената от Ташев сума от 27, 50 лева - такса за преместване на автомобила, изводът на съда е, че доколкото ПАМ е незаконосъобразна, то тази сума се явява щета за жалбоподателят и същата следва да бъде присъдена. Искът за неимуществени вреди- съдът е приел за недоказан. Съдът не е зачел показанията на разпитаният по делото свидетел, намирайки ги за общи и неконкретни, а освен това са дадени от лице, посочено от самият жалбоподател, поради което се явяват дадени от заинтересовано лице и съдът не ги кредитирал. Решението на съда се оспорва единствено в отхвърлителната му част. Като краен резултат същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът сочи, че не кредитира показанията на свидетелят Петър Пенев, намирайки ги за заинтересован в полза на Ташев, поради факта, че е посочен да свидетелства от същият. Необоснован извод. Съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК - за неуредените въпроси, приложим е ГПК, който в чл. 172 сочи, че съдът може, след преценка, да не кредитира онези свидетелски показания, които са дадени от лица намираща се в определена родствена или друга връзка със страна в процеса, с оглед на всички данни по делото, имайки предвид възможна тяхна заинтересованост. Да се приеме обаче, че такава е налице единствено понеже свидетелят е посочен от самата страна - е незаконосъобразно. Макар обаче да сочи, че не ги кредитира, съдът е обсъдил показанията на Пенев, намерил ги е за общи и неконкретни. Настоящата инстанция също споделя този извод. Самите неимуществени вреди- са формулирани общо- предизвикано неудобство, стрес и неприятни психически преживявания, свързани с инцидента. Външно проявление, в какво точно се изразява неудобството, стреса и неприятните психически преживявания, за да се присъди обезщетение за тях, по справедливост от съда-не се сочат, липсват и доказателства в тази насока. Общи и неконкретни са и показанията на свидетелят Пенев - "Много беше притеснен. . . (Ташев- бел. на съдията- докладчик). . . той беше стресиран и притеснен през цялото време. . . ". Това изречение не позволява съдът да формира наличие на преки неимуществени вреди; да определи обезщетение за тези вреди, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди като недоказан. С оглед изхода от спора, съдът е постановил и определението си за разноските, осъждайки ответника да заплати сумата от 37 лева, по съразмерност от действително разходваните 185 лева- платени държавни такси и разноски за един адвокат. Правилно, съдът е отказал присъждане на сумата от 50, 02 лева- пътни разходи, доколкото липсват доказателства, че такива са разходвани. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение.