Решение № 8240 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3128/2018 г.

Решение № 8240 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3128/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП), подадена в качеството му на неин представляващ срещу решение № 212 от 11.12.2017 г., постановено по адм. дело № 76/2016 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което НАП е осъдена да заплати на В. Герджилов сумата 5430 лева обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), със законната лихва върху тази главница, считано от 4.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва жалбата с доводи в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Установява се, че искът е доказан по основание и по размер. Изпълнен е фактическият състав на претенцията за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, включващ кумулативното наличие на два елемента: 1. отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните от органа по назначаването или от съда и 2. период от време (не повече от 6 месеца), през което ищецът не е заемал държавна служба, респ. е заемал по-ниско платена такава или работа по трудово правоотношение. В случая е налице незаконосъобразен административен акт - заповед № ЗЦУ-382/4.04.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, връчена на 7.07.2016 г., който административен акт е отменен след съдебно оспорване и решението е влязло в сила. По отношение на втория изискуем елемент е установено, че от датата на прекратяване на служебното правоотношение, т. е. считано от 7.04.2016 до 7.10.2016 г., в рамките на законовия 6-месечен срок по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ищецът не е заемал държавна служба, видно от представените и приети по делото писмени доказателства, в т. ч. и служебна бележка на Агенцията по заетостта, Дирекция "Бюро по труда" - Кърджали. Представените документи са официални и не са оспорени от страните. За размера на иска, съдът се е съобразил и със заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Правилно е присъдена и законната лихва - от датата на признаването на уволнението за незаконно. Предвид изложеното решението на съда не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила. При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касация за разноски и да се осъди НАП да му заплати сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,