Решение № 15361 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2011 г.

Решение № 15361 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на НАП София, чрез юрк. Илия Цветков, против Решение № 4309 от 20.12.2010 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8342 по описа за 2009 г., с което по жалба на Йорданка Стефанова Стоянова от гр. София, е обявена нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация № 900910/12.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № АУ-8/04.11.2009 г. на директора на ТД на НАП, с който на г-жа Стоянова за 2008 г. е установено задължение по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в размер на 63 лв. главница и 12,94 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради неправилна преценка относно действителността на оспорения административен акт. Органът по приходите, издал акта, е имал материална компетентност да направи това, тъй като става дума за установяване на задължение по декларация, подадена от самото лице-адресат на акта, при наличие на фактите от хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против оспорения акт. Ответникът по касационната жалба Йорданка Стефанова Стоянова от гр. София, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият АУЗД, издаден на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който по подадена декларация на г-жа Йорданка Стефанова Стоянова по ЗДДФЛ за 2008 г. са установени посочените по-горе задължения. Съгласно чл. 107 ДОПК, в приложимата му за случая редакция, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Посочената разпоредба на чл. 107, ал. 3, изр. второ ДОПК би била годно правно основание за издаване на процесния акт, ако преди него по същата декларация не беше издаден от орган по приходите на ТД на НАП София Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 900910/27.05.2009 г., след извършена проверка на осн. Резолюция № 900910/15.05.2009 г., с който е установен надвнесен данък в размер на 96,63 лв. Последният е бил връчен на жалбоподателката на 28.09.2009 г. и като необжалван е влязъл в сила и признал права за адресата си. С основание административният съд, при това, е приел, че на осн. чл. 129, ал. 3, изр. второ ДОПК, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, а процесният акт не е издаден в резултат на ревизия. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение