Решение № 12032 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2012 г.

Решение № 12032 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Милка Димитрова Караджова за отмяна на решение № 4508 от 28.03.2012 г. по адм. дело № 1737/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 127/6.12.2011 г. по адм. дело № 154/2011 г. на Административен съд - Габрово, на основание чл. 239, т. 3 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът - началникът на РДНСК - Северен централен район - Габрово, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото му, прие за установено следното: С решение № 127 от 06.12.2011 г. по адм. дело № 154/2011 г. на Административен съд - Габрово е отхвърлено оспорването на Милка Димитрова Караджова против заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на началника на РДНСК - СЦР, с която е наредено да бъдат премахнати незаконните части от строеж "основен ремонт по чл. 148 ППЗТСУ (отм.) за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение жилищна сграда" без проекти по скица - виза № 2711/19.12.1992 г., находящ се в урегулиран поземлен имот ХIV-370, кв. 110 по плана на гр. Габрово - II етап, I част, с административен адрес - гр. Габрово, ул. "Ивайло" № 9, изпълнени при съществени отклонения от издадените строителни книжа и противоречащи на строителните правила и нормативи. Съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт. Приел е, че приложените по делото съдебни решения - решение № 100/03.06.1995 г. по н. а. х. д. № 76/1994 г. на Районен съд гр. Габрово и решение № 88/19.04.1999 г. по адм. дело № 206/1998 г. на Окръжен съд гр. Габрово, не променят установената от административния орган фактическа обстановка и не налагат друг правен извод относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, второ отделение, с решение № 4508 от 28.03.2012 г. по адм. дело № 1737/2012 г. е оставил в сила решение № 127/06.12.2011 г. по адм. дело № 154/2011 г. на Административен съд - Габрово. Тричленният състав е приел, че издаденото разрешение за строеж, на което се позовава жалбоподателката Милка Димитрова Караджова, не е предвиждало настрояване и пристрояване на сградата, при което е извършено и надвишаване на височината на надзида в противоречие с действащите нормативни актове към момента на осъществяването му. След като строежът е извършен при съществени отклонения на издадените строителни книжа, в нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, респ. чл. 148, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) и не е проведена процедурата по § 184 ЗУТ, законосъобразно строежът е квалифициран като незаконен и правилно е наредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Потвърдил е извода на административния съд, че възприетите фактически и правни обстоятелства за незаконност на строителството не може да бъдат променени с оглед на съдебните решения, представени от касаторката. В искането за отмяна молителката сочи, че с решение № 100 от 03.06.1995 г. по н. а. х. дело № 76/1994 г. на Районен съд гр. Габрово е прието, че извършеното строителство в имота й, описан по-горе, е в съответствие с издаденото на собствениците строително разрешение от 10.10.1992 г. на основание чл. 148 от ППЗТСУ (отм.), строителството не е излязло от обема на височината на съществуващата сграда и наказващият орган - община Габрово, незаконосъобразно и необосновано е приела, че същото е в нарушение на чл. 55 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.) и чл. 224 от ППЗТСУ (отм.) и е отменено издаденото наказателно постановление. Излага доводи, че след 17 години служители на РДНСК - Габрово без да се съобразят с влязлото в сила съдебно решение съставят констативен акт № 37/01.10.2010 г. за незаконно строителство, въз основа на който е издадена заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на началника на РДНСК - СЦР за премахване на незаконните части. При тези съображения, подробно развити в искането за отмяна и писмените защити, молителката претендира на основание чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК да се отменят решенията на АС - Габрово и на тричленният състав на ВАС. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК, решението подлежи на отмяна, ако е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Основанието за отмяна на съдебния акт по чл. 239, т. 4 от АПК е налице ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, обсъжданото по делото искане за отмяна на влезлите в сила съдебни решения е неоснователно. От данните по делото не се установява наличие на някоя от трите хипотези по чл. 239, т. 3 от АПК. Решенията не са основани на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен. Предмет на проверка пред двете съдебноадминистративни инстанции е административен акт, издаден от началника на РДНСК - СЦР като постановения по решенията резултат не е формирани съобразно съдебен акт или административен акт, които впоследствие да са отменени. Отмяната на съдебното решение, респ. на административния акт, ще е основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 3 от АПК само ако е факт, настъпил след приключване на делото и правоотношението по него е преюдициално за настоящия спор. В случая съдебното решение, на което се позовава молителката е било известно на съда и страните, приложено е по делото и е било обсъдено при разглеждане на въпроса за законосъобразността на оспорената заповед. Ето защо не са налице предпоставките по чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на съдебните актове. Приложението на чл. 239, т. 4 от АПК изисква идентичност на предмет и страни по противоречащите си съдебни решения. В настоящия казус не е налице такова тъждество, което да обуслови отмяна на съдебните решения по делото. По н. а. х. дело № 76/1994 г. Районен съд гр. Габрово се е произнесъл по законосъобразността на наказателно постановление № 18/13.05.1993 г., издадено от зам.-кмета на община Габрово, а предмет на проверка за законосъобразност по адм. дело № 154/2011 г. на АС - Габрово и адм. дело № 1737/2012 г. на ВАС, второ отделение е заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на началника на РДНСК - СЦР. Не е налице тъждество и на страните по визираните дела. Поради това няма противоречиви съдебни решения, от които тези, чиято отмяна се иска, да са неправилни. Предвид изложеното, искането на Милка Димитрова Караджова за отмяна на решение № 4508 от 28.03.2012 г. по адм. дело № 1737/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 127/06.12.2011 г. по адм. дело № 154/2011 г. на Административен съд - Габрово, на основание чл. 239, т. 3 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,