Решение № 15673 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2018 г.

Решение № 15673 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за финансов надзор, чрез процесуални представители Л. В. и И. С., срещу решение по адм. д. № 2967/2017 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Иска отмяна на решението с оплаквания за нарушение на материалния закон. Излага твърдения, че оценяването е проведено в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Ответникът Т. М. П., чрез процесуален представител адвокат С. Костенска, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за ВАС и АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 579 от 1.02.2018 г. по адм. д. № 2967/2017 г. по описа на АССГ съдът е отменил заповед № Д-07-38/6.03.2017 г. на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с която на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Т. М. П. за длъжността "старши експерт" в Дирекция "Международно сътрудничество" на КФН, считано от 7.03.2017 г., поради получена годишна оценка за изпълнение на длъжността "неприемливо изпълнение" за 2016 г. За да постанови този резултат съдът се е мотивирал със събраните доказателства. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и отговаря на изискванията по специалната норма на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Допуснато е обаче нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът се е мотивирал, че при изготвянето на годишната оценка на изпълнението на П., послужила като единствено фактическо и правно основание за издаване на обжалваната заповед, са нарушени административнопроизводствени правила от оценяващия ръководител в следните правни норми: чл. 76, ал. 5, т. 1 и ал. 7 от ЗДСл и чл. 12, ал. 3, чл. 13, ал. 2, 3 и 4, чл. 14, ал. 1, т. 1, чл. 16, т. 5, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 20. Контролиращият ръководител е нарушил чл. 21, ал. 1 от НУРОИСДА. Приел, че на проведената междинна среща на 19.07.16 г., предходният директор на дирекцията В. е дал на служителката оценка "3"- "изпълнението отговаря на изискванията", като оценяващият ръководител не е мотивирал необходимост от изменение и допълнение на целите в индивидуалния й работен план, не е обсъждал необходимост от промени в целите на индивидуалния работен план. Посочено е, че при провеждане на заключителната среща формулярът е бил с предварително напечатани мотиви, като оценяващият ръководител Койчев само е нанесъл ръкописно оценката "неприемливо изпълнение" /т. е. оценка 5, по-ниска с две единици от оценката от междинната среща/, без да са провеждани каквито и да е обсъждания на мотивите по чл. 13, ал. 3 от Наредбата и без изложение от самата П. по чл. 13, ал. 2 от НУРОИСДА. Съдът е мотивирал, че е нарушена разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценяващият ръководител Койчев е изложил за свои чужди мотиви -тези на предходния ръководител В. Становището на В. е следвало да бъде кредитирано от Койчев само за периода 19. 07-03.10.16 г. Вместо това е възприето и представено като лични мотиви за цялата 2016 г. Нарушение е допуснал и контролиращият ръководител, като не е спазил чл. 21, ал. 1 от НУРОИСДА. Съдът е приел, че процедурата по определяне на ГОИ е била опорочена и същата не съставлява годно фактическо основание за издаване на процесната заповед, издадена е при превратно упражняване на власт от страна на административния орган, т. е. в противоречие с целта на закона. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. От събраните доказателства са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, като се преценява постигането на предварително определените цели, степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните компетентности. Оценяването се извършва на етапи: 1. изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2. междинна среща и 3. заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. От съдържанието на приложения по делото формуляр (л. 25-29), се установява, че макар оценяването формално е преминало през етапите посочени в чл. 8, ал. 1 от НУРОИСДА е нарушена разпоредбата на чл. 13 от НУРОИСДА. На заключителната среща оценяваният представя накратко основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение, след което оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план, степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност и подходящите действия за развитие на служителя. След приключването й се попълва формуляра. По делото липсват доказателства тези стъпки да са изпълнени. Установено е (от свидетелските показания и съдържанието на формуляра), че формулярът е бил с предварително напечатани мотиви, не са провеждани обсъждания на мотивите, на постигнатите цели в индивидуалния работен план, и не са набелязани подходящи действия за развитие на служителя. Правилно съдът е приел, че в разрез с изискванията на НУРОИСДА поставената окончателна годишна оценка не се обосновава от коментарите за изпълнението от междинната среща. Видно от съдържанието на формуляра оценяващият към 19.07.2016 г. ръководител В. на проведената срещата е мотивирал, че служителят изпълнява в срок и с необходимото качество всички задачи, поставени в работния план. Оценяващият ръководител не е мотивирал необходимостта от изменение и допълнение на целите в индивидуалния работен план, както и не е набелязал конкретни действия за подобряване на изпълнението, каквато възможност е предвидена в чл. 12, ал. 3 от НУРОИСДА. В разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НУРОИСДА е предвидена възможност, преди определянето на годишната оценка на изпълнението оценяващият ръководител да поиска мнение за работата на оценявания от други служители, които често работят с оценявания. В случая е установено, че оценяващият ръководител Койчев е изискал становище за работата на П. от предишния й ръководител В., който е предоставил такова. Имено това становище е почти дословно възприето от оценяващия ръководител Койчев и възпроизведено в мотиви към определената годишна оценка за изпълнението "неприемливо изпълнение". Правилно съдът се е мотивирал, че становището на Вълков не е следвало да се кредитира като становище за целия период 01. 01–19.07.2016 г., защото е в противоречие с даденото от него на междинната среща на 19.07.2016 г. Същият е имал качество на "друг служител" само за втората половина на 2016 г. В случая фактите за неизпълнение описани от оценяващия ръководител, представляващи фактически основания за дадената оценка не са подкрепени с доказателства и мотиви, които да установят обоснованост на оценяването. Допуснатите нарушения на НУРОИСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18 от НУРОИСДА и чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван. Следователно получената от служителя обща оценка на изпълнението на длъжността е съставена в нарушение на материалноправни разпоредби и процесуалните правила и не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от органа по назначаването. Като е приел, че обжалваният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар. В полза на ответника следва да се присъди сумата от 518 лева за направените разноски, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред ВАС. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,