Решение № 3854 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11771/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на 02 сектор ООДЦ - СДВР, чрез процесуален представител против Решение 20761/21.10.2024 г. по адм. дело 8936/2024 г. на Административен съд - София-град. Касаторът излага доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че същото е било постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради и което иска същото да бъде отменено, а жалбата против оспореният административен акт отменена. Ответната страна - А. М. А. се представлява от процесуален представител, който оспорва касационната жалба, не сочи актуални писмени доказателства и желае решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подаден в срока по чл.211, от страна в първоинстанционното производство, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен и при съблюдаване на изискуемите предпоставки на чл.212 и чл.213 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспорения пред АССГ административен акт - Заповед за налагане на Принудителна административна мярка Принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци, на основания УРИ - 5392 ПАМ 2788/24.08.2024г. А. А. е принудително настанен в СДВНЧ, на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Касае се за хипотеза, при която от страна на органа се твърди наличието наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България и наличие на опасност от укриване, Съдът е установил от фактическа страна, че по отношение на А. е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход " със Заповед 5392 ПАМ - 1542 от 28.07.2022г. Именно във връзка с нея е издадена оспорената заповед, в която е посочена дата на влизане в сила на предходната такава, като относно фактическите основания за постановяване на процесната заповед същата препраща към докладна Записка УРИ:5392р-1889/24.08.2024г.на мл. Инспектор в с-р Незаконна миграция СДВР, където е разяснено подробно, че лицето е страна по прекратено производство за разрешаване пребиваването му на територията на страната, поради което е била постановена заповедта за връщането му до страната на произход. Посочено е, че липсва последващо заявление за разрешаване право на пребиваване, нито такива за издадена в полза на лицето виза или молба за международна закрила. Прието било за установено от първата инстанция въз основа на представено Удостоверение от Медицински университет София, Медицински факултет - ЧС 2750 от дата 24.09.2024г., че А. М. А., гражданин на Йордания, е възстановил права студент по медицина трети курс с факултетен номер [номер] за учебната 2024/2025г., като е бил записан за зимен семестър от 24.09.2024г. до 10.01.2025г. Въз основа на представена по делото декларация от Г. Т. П. с нотариална заверка на подписа от дата 20.10.2021г., за съгласие за отдаване на апартамент под наем за срок от 1 година, считано от 16.10.2021г., на А. М. А., както и от договор за наем от дата 20.08.2019г. , сключен между Г. Т. П. като наемодател и А. М. А. като наемател, както и от представени според съдебния състав документи за плащане небанкови съдът счел, че лицето разполага с надлежно-регистриран и известен на властите адрес за пребиваване. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от Директора на СДВР с нарочна заповед 513з-9426/06.12.2018г., в предписаната от закона форма, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- обстоятелства квалифицирани като незаконосъобразност по чл.146, т.3 и т.4 АПК. За да достигне до тези изводи, съдебният състав на първо място счел, че органът не е взел предвид обстоятелството, че лицето пребивава в страната на законно правно основание чл.24в ЗЧРБ, тъй като А. бил студент по медицина, като представените писмени доказателства за обстоятелства възникнали след постановяване на оспорената заповед съдът е възприел в подкрепа на намерението на лицето да продължи да учи. На следващо място е посочил, че на съдебният състав е служебно известно обстоятелството,че Заповедта, с която на жалбоподателя е била наложена ПАМ връщане до страната на произход е била оспорена с неясен резултат от оспорването . Доказателства за подобно проведено производство, както и за евентуален изход на същото към момента на приключване на съдебното дирене, респ постановяване на първоинстанционното решение липсват. На следващо място, като необосновани са посочени от страна на първоинстанционния съд и правните изводи за наличие на опасност лицето да се укрие, тъй като липсвали протоколи за разпит, отразяващи точните признания на А., сочени от мл. Инспектор Николов и мл. Инспектор Златанов. Същите са счетени за оборени и от представените по делото доказателства за записан пореден семестър в медицинския университет, банково удостоверение за наличие към 18.09.2024г. на паричнио средства по разплащателната си сметка, както и сключена медицинска застраховка за чужденци в страната от същата дата. На последно място съдебният състав е преценил и това, че не е налице и другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на оспорената ПАМ, а именно влязъл в сила административен акт , с който спрямо лицето е била наложена ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2, вр. чл.41, т.2 ЗЧРБ. За да достигне до този извод съдебният състав е направил преценка на законосъобразността на извършеното връчване на Заповед 5392 ПАМ - 1542 от 28.07.2022г., като е приел, че същото е било връчено на 24.08.2024г., поради което към момента на издаване на оспорената Заповед предпоставката по наличие на стабилен влязъл в сила административен акт за връщане не е била налице. Не на последно място след преглед по реда на косвения съдебен контрол и на Заповед 513з-3303/18.04.2022г. за прекратяване на производството по заявлението на А. за продължаване на разрешението му за продължително пребиваване., съдебният състав е преценил прекратяването като твърде формално, предвид наличието според него на всички предпоставки за одобряване на заявлението. Във връзка с изложените аргументи, на последно място преценена като противоречаща на чл.21 от Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския Парламент и на съвета от 11 май 2016г. била разпоредбата на чл.58 от ППЗЧРБ, поради което било счетено, че тази заповед също не се явявала основание на лицето да бъде забранено пребиваването на територията на страната, което от своя страна да бъде обезпечено с наложената мярка. Решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, съдебният състав правилно е възприел основанието за постановяване на ПАМ принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци, а именно наличие на Заповед за налагане на ПАМ връщане до страна на произход и наличие на опасност от укриване, двата при изискуемата от закона кумулативност. Първоинстанционният съдебен състав обаче, не е разполагал с процесуална възможност за преценка на обстоятелството дали и кога Заповед 5392 ПАМ - 1542 от 28.07.2022г. е влязла в сила и дали е или не е породила своето правно действие. При наличие на данни, според мотивите на съдебния акт за оспорване на същия пред съд, въпросът за законосъобразността, респ. влизането в сила на същия административен акт се явява преюдициален за разглеждане на настоящия спор по същество. След като нито е индивидуализирал съдебното производство по оспорване на горецитираната заповед, нито е посочил краен резултат от съдебния спор, първоинстанционния съдебен състав е лишил настоящата инстанция от възможност да прецени наличието на една от двете кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на оспорената ПАМ. Това обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение и връщане на делото на първоинстанционният съд за повторно произнасяне по въпроса. Що се касае до наличието на втората предпоставка, а именно опасност адресата да се укрие, първоинстанционният съдебен състав е счел, че липсват подобни доказателства, тъй като отразените в докладната на мл. Инспектор Николов и мл. Инспектор Златанов обстоятелства за възприети от тях изявления на жалбоподателя за подобни намерения, не били отразени в протоколи за разпит или подобни формални документи. В тази хипотеза, съдът в съответствие с принципа за служебното начало е следвало при условията на непосредственост да призове двамата служители в качеството им на свидетели и разпита същите за непосредствените им възприятия, каквато възможност за събиране на доказателства пред настоящата съдебна инстанция е недопустима. Допустими за изясняване на посочените спорни обстоятелства от страна на съдебния състав са били и обясненията на самия жалбоподател на основание чл.176, ал.1, вр. чл.144 АПК, като същият е могъл да бъде призован в о.с.з. Наред с това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да припомни, че легално определение на понятието "Опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е налице в ПЗР на ЗЧРБ, §1, б. 4в, като основанията за преценка следва да бъдат преценявани в светлината на всеки отделен случай. Такава дефиниция на същото понятие, но с по-общо съдържание е дадена и в чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, а именно "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие." Все в тази връзка, макар и пряко относими към системата от Дъблин , която касае бързото преместване на чужденец в комптентната да разгледа случая му държава, но приложими per argumentum afortiori и по отношение на лица- неграждани на ЕС, спрямо които са постановени мерки, вкл. за връщане в страната им по произход, са указанията на СЕС дадени в §§ 56 64 на Решение от 19 март 2019г. по дело С-163/17, според които поради високите трудности, във всеки отделен случай да бъдат доказани субективните намерения за укриване, следва да се счита допустимо въвеждането на оборими презумпции или респ. обръщане на доказателствената тежест, което позволява на държавите членки при изричнопосочени като налични обстоятелства да приемат, че са налице основания да се счита, че лицето може да се укрие, като бъде предоставена възможност на лицето да ги обори. Т.е. в тежест на същото е да представи убедителни доказателства, разколебаващи този извод. Единствено условие за това според указанията на СЕС е предпоставката лицето да е било предупредено за липсата на право да напуска самоволно и без изискуемото уведомление или разрешение позволената му за пребиваване територия. В Българското законодателство такива предпоставки за обосновани съмнения са посочени в разпоредбата на §1, б.4в от ПЗР на Закона за чужденците в Република България. Сред тях са обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, ненапускане на страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. Именно част от тези предпоставки се сочат като налични от страна на органа и е следвало да бъдат проверени, вместо извършения косвен съдебен контрол на предходните административни актове, засягащи правото му на пребиваване. В конкретният случай, жалбоподателят е кандидатствал за право на пребиваване по реда на Директива 2016/801 и е запознат с правата и задълженията си по същата като нормативен акт на ЕС, включително и с това, че не разполага с безусловна свобода на движение, с каквато разполагат гражданите на Европейския съюз, което обстоятелство следва да бъде обсъдено в светлината на мястото където лицето е установено от страна на националните власти. Действително, в конкретния случай, по делото е била извършена преценка на представените от жалбоподателя доказателства, които според първоинстанционния състав обосновават извод в обратен смисъл, т.е. за липса на опасност да се укрие, тъй като установявали наличието на регистриран адрес, известен на националните власти, наличие на доходи и на намерение жалбоподателя да продължи висшето си образование в страната. Част от тези доказателства, обаче, не са били събрани по надлежния ред и не разполагат с материална доказателствена сила. Такива са екранните снимки от телефонния апарат на жалбоподателя, които не са електронен документ по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК, тъй като не им е придаден с нормативен акт подобен характер. Извършването на дадено плащане се удостоверява от институциите, които го осъществяват или от получателя на самото плащане. Наред с това изявленията върху снимките не са надлежно преведени, което е допълнителна процесуална пречка за възприемането и кредитирането им. При неофициален превод на същите се установява, че при повечето от тях става въпрос за изявления за създадени формуляри за плащания на бъдещи дати, което обстоятелство позволява отмяната на транзакцията до настъпване на съответната дата и не доказва извършване на плащането. Друга част от доказателствата, представляващи частни свидетелстващи документи, изобщо не са били заверени за верността им с оригинала в пълнота, за което обстоятелство съдебният състав е следвало да даде указания или изобщо да не ги кредитира, такива са части от договора за наем например, както и документи с официално съдържание частите от две студентски книжки на жалбоподателя, които наред с посочените пороци, не са били и ценени правилно. Установимо е от съдържанието на последните, че се касае за два различни документа, удостоверяващи проведените академични изпити и това е видно от съдържанието на графите, представени в разгледаните копия. По делото е представена началната страница на само един от тези документи, съдържаща заверка от надлежен представител на учебното заведение, но не и от втория, което обстоятелство е следвало да бъде взето предвид, ведно с отстраняване на всички съмнения за автентичността на представения документ, тъй като заверена за верността му с оригинала е била единствено началната страница. Заплащането на сметки за мобилен телефон също следва да се тълкува комплексно с останалия доказателствен материал, тъй като подобна активност е допустима да бъде извършвана както от страна на трети лица, така и от страна на титуляря от чужбина. Като е извършил косвен контрол за това влязла ли е в сила наложената принудителна административна мярка "връщане до страна на произход " със Заповед 5392 ПАМ - 1542 от 28.07.2022г. при наличие на данни за съществуващ съдебен спор по този въпрос, както и като не е събрал допустимите гласни доказателствени средства от дл. лица, не е изискал обяснения от страна на жалбоподателя, кредитирал е недопустими и не на последно място е ценил писмени доказателства, които не са били надлежно заверени за верността им с оригинала, съдебният състав е допуснал съществени процесуални нарушения, които обосновават отмяната на съдебния акт и връщането на делото за повторно разглеждане от първоинстанционния съд. Не на последно място при преценка по съществото на спора съдът е следвало да обсъди и възможността за налагане от страна на органа на по-леки мерки, обезпечаващи изпълнението на заповедта за връщане до страната на произход, в случай че са налице всички предпоставки за това. Такива са предвидени от една страна в разпоредбата на чл.44, ал.5 ЗЧРБ, а от друга в чл.39б, ал.3 от същия закон. По всички изложени съображения решението на АССГ, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане, при което наличието на двете нормативноустановени предпоставки за издаване на заповедта следва да бъде ефективно проверено посредством служебно събиране на всички допустими и относими към спора доказателствени средства, които следва да бъдат надлежно обсъдени, с оглед правилно приложение на материалния закон. По претенциите за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,